Стига! Изморихме се! Не се издържа вече! Спрете!
Докога ще върви това разделение, насъскване, озлобление?
Всеки ден ставаме и лягаме с крясъци, скандали, тъпоумия, манипулации, злоба, злини!
Реплики-дуплики, изявления и коментари, обругавания и отричания, надпревара кой ще е по-голям тарикат и схемаджия, кой кого първи ще прецака и с колко, какъв удар ще нанесе на опонента си ...
Тази вибрация е толкова унищожителна, черна, ниЗка, разрушаваща, мълниеносно разграждаща, резонансът е като при атомна бомба на ниво енергия и вибрации!
Стига!Изморихме се! Не се издържа вече! Спрете!
Как е възможно толкова сюжети с кал, отрицания, кълнене!
Ежеминутно кълвене, хапане, като пирани, като гарвани, като чакали.
Спрете!
Как не видях една добра новина?
Как не чух една добра дума?
Как не видях една усмивка от непознат човек?
Как не срещнах един поглед със Светлина и доброта?
Как не усетих радост и щастие, което да бъдат споделени?
Как не ме докосна нечия топлина и чистота, неподправени искреност и открити отношения от онези, с които денят ме среща?
Как не ме вдигна от унинието загрижеността и вниманието на стар приятел, който го е грижа за мен просто така, по човешки?
Как така ...?
От къде децата ни ще видят доброто и добрият пример?
Та всички като че забравиха, че освен черно има искрящо бяло!
Спрете!
Къде са душите Ви/ни?
Има ли храна за тях?
Която да ни въздига, да ни дава криле, да прави смислени и щастливи дните ни?
Да ни дава хармония, благоденствие, нормалност, спокойствие?
Забравихме сладостта от мириса на живота, онзи, от безгрижното ни детство ..., когато слънцето, играта на топка с децата от квартала, срещата с приятел, трепета и омаята от споделеното влюбване до полуда - всичко това ни караше да светим от красотата на пътя, който следваме.
Утре ще срещна ли влюбеното слънце по булеварда, когато всички минувачи са весели, усмихнати, ликуват, сякаш цветовете на живота отново са се върнали - или това е само мечта?
Но днес, днес е война - на всички нива, във всички измерения, във всички смисли ...
Дали сме обречени в това саморазрушително препрограмиране на хората и цялата матрица - война на всички светове и хора?
Вярвам в топлината на огъня и светлината от свещицата, която ще успеем в душата и сърцето си да опазим, и да разгорим.
В противен случай - ще царуват смразяващ студ и тъмнина!
Не искам да чувам песента на умиращите славеи, да вдишвам уханието на разпадащите се листа на розите, не искам жестоката реалност да трови кръвта ни, не искам да се лутаме като слепи деца ...!
Стига!
Няма коментари:
Публикуване на коментар