АНАСТАСИЯ АЛТУХОВА Е НОСИТЕЛЯТ НА ПЪРВАТА ГОДИШНА НАГРАДА "ЯНКО МАРИНОВ" 2026

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - СОФИЯ - 9 ЮЛИ - 

ИВАН ВЪРБАНОВ

Залата на Софийската градска художествена галерия бе препълнена.
Напук на Световното първенство по футбол.
И въпреки откриването на формата „Опера на площада“ на Софийската опера и балет.
Пет минути преди 19 часа, когато бе началото, хората продължаваха да прииждат, а разпоредителите на Градската галерия донасяха още столове, и още.

Предстоеше началото на паметна музикална вечер, посветена на непрежалимия приятел, колега, музикант, органист, пианист, византолог, диригент, вдъхновител, учител и будител. Думите не стигат, за да опиша личността, делото и приноса към българската музикална култура и музика, относими към личността на нашия Янко Маринов.

Носим го в сърцата си, помним го, в съзнанието ни оживяват моментите на неговите виртуозни и неповторими концертни изпълнения – уникални изживявания, които никога няма да се повторят.

Защото талантът на Янко Маринов е неповторим, недостижим музикален феномен.

Жаден да открие, да намери невидяни и неизпълнени произведения, да прозвучи музика, написана сякаш преди цяла вечност, да бъде първият, който да я оживи. А после да научи на тайните на старинната музика млади свои последователи, музикални дарования, у които искаше и пося страстта и любовта към изследователството и виртуозността.

Неговото име остава във времето и ще остане. Но светлината на неговата памет трябва да се поддържа. Затова и Фондация „Кончерто Антико“ направи вярната крачка – освен концертни вечери в памет на Янко, учреди Годишна награда на негово име.

Програмата, която хората слушаха със затаен дъх и жажда към изкуството, бе изградена с акцент върху Лист и Регер, но и с присъствието на Хендел, Дебюси, Берг.

Основен мотор и носител на концерта бе Станислава Георгиева – пианист, органист, диригент, музикален спътник на Янко Маринов на сцената, в неговите проекти и изследователски трудове.

Флейтистката Гергана Иванова свири с устрем, водеше в музикалните номера убедително, майсторски и със стабилна, ювелирна техника. Демонстрира своя характер, индивидуалност и палитра от настроения, нюансировка, но същевременно музицираше събрано, сдържано, с много вкус и мярка – за синхрон в ансамбловите номера, за усет спрямо акустичната среда на галерията и в пълен синхронен резонанс с партньорите си на сцената.

Сопраното Анастасия Алтухова имаше нелеката задача да ни преведе през творбите от програмата, като показа различни похвати и звук в пеенето си, съобразени с естетиката и стиловите изисквания на композиторите. Бе изключително вярна на мелодиката, пластиката на барока, патоса и романтиката, екзотиката и трудността на вокалните камерни форми, които изискват гласът да бъде третиран като равностоен инструмент на пианото. Анастасия имаше изключително близко сътрудничество през годините с Янко Маринов. Бе едно от водещите сопрана в основания от него ансамбъл „Кончерто Антико“. Янко редовно я канеше за солист в празничните и традиционните организирани събития в католическата катедрала „Свети Йосиф“ в София.

Затова и съвсем очаквано, логично и естествено бе решението на Фондация „Кончерто Антико“ именно Анастасия Алтухова да е носителят на Първата годишна награда „Янко Маринов“ 2026. Присъединявам се към избора и решението на колегията на фондацията.

И бих искал дебело да подчертая, че около Янко Маринов през годините се сформира ядро от изключителни български и международни музиканти, които споделят неговата страст към исторически информираното изпълнение на барокова, ренесансова и византийска музика.

Музикалното събитие и церемонията по връчването на Първата годишна награда „Янко Маринов“ ще оставят своя силен отпечатък в душата и съзнанието на всеки присъствал в залата на Софийската градска художествена галерия.

Защото в сърцата си хората усещаха светлината, аурата, духа и присъствието на Янко. И защото, сигурен съм, всеки един от нас, освен възторга от красотата на изпълненията и музиката, освен оживелите спомени и картини с участието на Маринов, с тъга и болка скърбеше и се питаше: „Защо си тръгна толкова рано, когато беше в силата си, когато талантът ти озаряваше всички, когато водеше към висотите в изкуството, когато имаше още толкова много идеи да сътвориш?“.

Да видиш сцената, изпълнена с хората, с които Янко споделяше диханието на барока и средновековието, беше пречистващо емоционално изживяване.
Фондация „Кончерто Антико“ и всички присъстващи артисти превърнаха тъгата в съзидание.

Янко събираше душите на хората и музикантите, беше откривател на таланти и пазител на вечното. И докато неговите ученици и съмишленици продължават пътя му, звукът на небесния орган няма да замлъкне, а неговата „Буря и утешение“ ще продължи да вълнува земния ни свят.

Научи ни да търсим красотата в старинните звуци и днес тази красота живее чрез новите таланти. И всеки път, когато чуем катедралния звън на „Свети Йосиф“, в паметта ни възкръсва споменът за един живот, неговия, извървян и осъществен като една небесна, сбъдната, съкровена молитва.

Светлината, която носеше Янко Маринов, остава онази движеща сила, която ще дава посока и устрем на пътя на неговите ученици, последователи, съмишленици, колеги, приятели.
Озарени от тази светлина, ние не се сбогуваме, а обещаваме да пазим непреходния му огън във времето.

Аплодисменти!

/Репортерски хроники, Иван Върбанов/

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА ПУСНА КОНКУРС ЗА НАЧАЛНИК ОТДЕЛ "МУЗЕИ, ГАЛЕРИИ И ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА"

 

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, ИВАН ВЪРБАНОВ  - 

Министерството на културата напоследък така обнови сайта си, че нищо не може да се намери лесно и от първа ръка. Съвсем наскоро мой колега ми съобщи, че има обявен конкурс за Началник отдел "Музеи, галерии и визуални изкуства". 

Опитах се да го открия, за да видя условията, но това не е никак лесно. 

Затова тук публикуваме обявата и условията на конкурса за желаещите да участват в надпреварата, която се надяваме да не е предварително предрешена.
 
Срокът за подаване на документи е до 9-ти юли включително.

Ето и обявата:

МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА на основание чл. 10а, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 14, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители обявява конкурс за заемане на длъжността „Началник на отдел” на отдел „Музеи, галерии и визуални изкуства“ в дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”.

Кратко описание на длъжността:
Планира, организира, ръководи и контролира цялостната дейност на отдела. Дава предложения и подпомага провеждането на политиката в сферата на движимото културно наследство, музеите, визуалните изкуства, съгласно функциите на дирекцията.

1.1. Размер на основната заплата за длъжността:
При назначаване основната месечна заплата ще бъде определена от органа по назначаване, съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в границите от 620,20 евро до 1396 евро (за първа степен).

Минимални изисквания за заемане на длъжността:

2.1. Образование: Висше;

2.2. Образователно-квалификационна степен: Магистър;

2.3. Професионална област: „Хуманитарни науки“, „Изкуства“, „Социални, стопански и правни науки“;

2.4. Професионално направление: „История и археология“, „Теория на изкуствата“, „Изобразително изкуство“, „Администрация и управление“, „Икономика“;

2.5.    Минимален професионален опит: 5 години или придобит ранг за заемане на длъжността II младши.

Допълнителни изисквания:
ползване на английски и/или френски език, компютърна грамотност, музеен опит, познания в областта на културната политика и културното наследство.

Конкурсът да се проведе чрез решаване на тест и интервю.

Необходими документи за участие в конкурса:

5.1. Заявление по образец /Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2 от НПКПМДС/ – подписано от кандидата – в оригинал;

5.2. Декларация по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДС от лицето за неговото гражданство, както и за обстоятелствата, че е пълнолетен гражданин, не е поставен под запрещение, не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода и не е лишен по съответен ред от правото да заема определена длъжност – подписано от кандидата – в оригинал;

5.3. Копия от документи за придобитата образователно-квалификационна степен, допълнителна квалификация и правоспособност, които се изискват за длъжността. Ако дипломата на кандидата за придобито в Република България образование е вписана в Регистъра на завършилите студенти и докторанти, в заявлението се посочват номер, дата и издател на дипломата, а ако документът за признаване на придобитото в чужбина образование е вписан в регистрите за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер, дата и издател на документа за признаване, като копие на диплома не се прилага;

5.4. Копия от официални документи за доказване трудов стаж и/или служебен стаж, и/или осигурителен стаж (трудова книжка, служебна книжка, осигурителна книжка, обр. УП-3), и/или официални документи за извършване на дейност в чужбина, издадени от компетентен орган или компетентно длъжностно лице, в съответствие с националното право на съответната държава;

5.5. Документите, издадени в чужбина, се представят в легализиран превод на български език и след необходимото признаване от съответните оправомощени органи в Република България.

Място и срок за подаване на документите: Документи за участие в конкурса се подават в Министерство на културата, бул. “Ал. Стамболийски” № 17 всеки работен ден от 9.00 ч. до 17.00 ч., лично от кандидата или чрез пълномощник с попълнено пълномощно, намиращо се на последната страница на заявлението за участие в конкурса или по електронен път на имейл: konkursi@mc.government.bg, в срок – 10 дни от публикуване на обявлението – до 09.07.2026 г. включително.

В случай на подаване на документите по електронен път заявлението по чл. 17, ал. 2 и декларацията по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДС следва да бъдат подписани от кандидата с електронен подпис.

При подаване на документите, на кандидатите се предоставя копие от длъжностната характеристика за конкурсната длъжност. В случаите на подаване на документи по електронен път, заявлението по чл. 17, ал. 2 и декларацията по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДС следва да бъдат подписани с електронен подпис от кандидата, а информацията за пречките за назначаване и длъжностната характеристика се изпращат на кандидата по електронен път на посочената от него електронна поща.

Списъците за допуснатите и недопуснатите кандидати и всички съобщения във връзка с конкурса се обявяват на Интернет сайта на министерството.

/Нюз БГ Репортер, Иван Върбанов/

НЕВЕНА АНДОНОВА ЩЕ РЪКОВОДИ НОВИНИТЕ НА ПРОГРАМА "ХРИСТО БОТЕВ" НА БНР

 РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - СОФИЯ - 8 ЮЛИ

ИВАН ВЪРБАНОВ

Невена Андонова - филмов продуцент, сценарист и журналист, която през февруари бе и кандидат за генерален директор на БНТ в конкурса за СЕМ, поема новините на прорама "Христо Ботев" на Българското национално радио /БНР/.

Емисиите за култура, образование и наука на националната радиопрограма в момента се излъчват в 14 и в 17 часа всеки ден. Невена Андонова спечели обявения подбор за длъжността "отговорен редактор" на новините, които са към редакция "Новини, образование и култура" със завеждащ Наталия Маева. 

В момента новинарските културно - образователни емисии се правят от малък екип: Александър Райчев, Калина Колева, Александра Сърчаджиева и Люба Константинова. До преди повече от месец част от екипа бе и журналистката Маргарита Ралчева, лице на ТВ Европа и съпруга на издателя и бивш евродепутат Емил Стоянов. 

Първата емисия по профрама "Христо Ботев" бе излъчена на 10-и юни 2024 година. Тогава към екипа работеше и Даниела Късовска. 

ЗА НЕВЕНА АНДОНОВА

Невена Андонова е български филмов продуцент, сценарист и журналист. Тя е дъщеря на емблематичния български режисьор Методи Андонов и сестра на режисьорката Милена Андонова. През 90-те години работи като репортер и редактор във вестниците „1000 дни“ и „Стандарт“, а по-късно става водещ и автор в Българската национална телевизия (БНТ), включително в емблематичното предаване „Панорама“ и културната програма „Суматоха“. Беше и програмен директор на БНТ.

Има две висши образования - „Българска филология" и „Теория и история на културата" от Софийския университет „Св. Климент Охридски". Специализирала е в САЩ и Гърция.

Продуцент е на награждавани филми, сред които е „Маймуни през зимата“ (2006), спечелил „Златна роза“ и награда от фестивала в Карлови Вари. 

/Репортерски хроники, Иван Върбанов/

ЛЯТО НА ПЛОЩАДА СЪС СОФИЙСКАТА ОПЕРА

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - СОФИЯ, 7.07.2026 г.-

ИВАН ВЪРБАНОВ

Има ли запален оперен меломан у нас, който да си е представял лятото без оперно зрелище на открито?
Без „Опера на площада“, без „Опера над водата“, без някои от другите чудати формати и позициониране на оперното изкуство на необичайни места, извън театъра?
Световното по футбол е манящина, но лято без опера – не става.
И то не какво и да е оперно зрелище, а класно, на недостижимо и най-високо ниво.

Категоричен съм, че е време да набием в главите на политиците – национални, местни, въобще на властта у нас, па барем вземе да проумее: летните престижни оперни формати под открито небе превръщат високото класическо изкуство в мащабен туристически и културен феномен.

И не само ефектът е поразяващ – заради естествените обстоятелства на местата, където се играе, не само заради автентичните исторически природни забележителности, но и заради другата акустика. Заради мащаба, който винаги е грандиозен. Но, ако насреща нямаш творец, който мисли и гради в същия този мащаб 10:1, то нещата няма да станат по начина, заради който зрителите остават поразени от цялостното въздействие, цъкат с език, идват от други страни на нашите оперни вечери, сипят суперлативи и дълго време след посещението си споделят снимки, клипове, коментират от уста на уста.

Арена ди Верона, Античният театър в Оранж, Фестивалът в Брегенц, Пучини фестивалът в Торе дел Лаго – Италия, каменната кариера Санкт Маргаретен в Австрия, Grange Park Opera и Garsington Opera – където публиката пристига отдалеч, вечерта е в смокинги и бални рокли и се наслаждава на дългите над час и половина антракти на чаша шампанско и цялостно изживяване. Примерите не са един и два по целия свят.

У нас всичко започна с „Опера на площада“, нали помните? И нека не го забравяме, а да отдадем дължимото на пионера на това оперно дело у нас. (Това не е рекламна статия за Карталов, нито авторът взима пари за нея, нито пък имаме рекламен договор. Това са фактите, драги ми читателю.)

Опера на площада възникна през далечната вече 1997-а година. По идея на акад. Пламен Карталов по повод 400-годишнината на оперното изкуство. Тогава арена на постановката „Аида“ става площад „Княз Александър Батенберг“, а мавзолеят на Георги Димитров се превръща в най-голямата открита сцена у нас. Така се роди българската Арена ди Верона.

Години по-късно оперният фестивал на Софийската опера бе преместен пред Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. И така е и до днес.

Затова много се зачудих на пресконференцията на Карталов преди време, когато той обяви, че заради финансови проблеми нямало да се състои традиционния оперен летен фестивал. И докато веднага типично по български гръмнаха неформални хейтърски гласове на вечно недоволни служители и колеги – "оф, тъкмо ще си починем това лято, аман само се бъхтим от работа, ей, голям кеф" – ето, че което е писано и предопределено да стане, то си става, въпреки трудностите.

Видях активността на Столична община, на Дирекция „Култура“. И ето, „Опера на площада“ ще го има и това лято.

(А тези недоволните колеги от Операта май не отчитат, че работят в национален културен институт с най-високите заплати за творците, че работят в световно признат оперен театър, че имат ангажираност и възможност за изява, които са възможни точно сега – в тези условия, в това време, с този директор, с този мениджър, с този режисьор. След време, сигурно всичко ще е друго – но да видим за по-добро, или ще се чуват репликите „Ей, помниш ли преди какво беше …?“).

И преди да погледнем към програмата тази година на „Опера на площада“ нека спомена още две неща.

Оставам с впечатлението, че в последно време Софийската опера бе изтикана някак от форматите на летни оперни фестивали, които тя самата създаде. Отстъства от Велико Търново, от Белоградчишките скали, от лятната сцена във Военната академия. Разбира се за всички винаги има обективни и субективни причини. Но, си мисля, гледайки какво се случва, че първооснователят на този формат, който проправи пътя, сега много тънко, хитро и елегантно е в условията на невъзможност да стъпи на местата, които сам създаде като трибуни, традиция и т.н. Някой път няма финансиране, друг път – няма възможност и дати, трети път – кметството нямат възможност да продават билети или да съфинансират, да предоставят инфраструктура … Ролите на различни музикални институти у нас се размениха съвсем ненадейно и извън профила, но все поради стремежа да са по-първи от другият. Няма лошо, нека има конкуренция. Но, започва на моменти да става алогично. Всичко днес вече е подвластно на печеленето на пари, на комерсиализацията на изкуството, на битката за приходи. Въпросът е това да става професионално и без компромиси. И дано да няма тих студен фронт към Софийска опера и нейния директор по отношение на възможности и опции за гостуване в страната. Дано се лъжа в това си усещане.

СЕГА ПОГЛЕД КЪМ "ОПЕРА НА ПЛОЩАДА" 2026

Карталов е направил програмната линия в три потока. Серия от пет спектакъла на „Селска чест“ / “Палячи“, следват пет представяния на „Мамма Mia“, първи финал с „Рилският пустинник“ – напълно логично, музикална поема по музика на отец Кирил Попов, все пак сме пред катедралата в сърцето на столицата. И гранде финал с "Турандот".

В серията „Селска чест“ / „Палячи“  - 9, 10, 11, 15 и 17 юли, от 20 часа, под диригентската палка на знаменития маестро Даниел Орен (15,17 юли) и на Франческо Роза , публиката ще може да се наслади на дебюта в ролята на Неда на Мила Михова, сопраното, което вече стъпи на сцената на Софийска опера и носи на плещите си голямата отговорност да защити авторитета и името на своята знаменита майка със световна слава – сопраното Дарина Такова. Мила всъщност вече излезе в ролята на Неда в престижната зала на Националната опера, но за нея ще е първо излизане в тази среда – на открито, в това сценично пространство, тази необичайна акустика и цялостно изграждане на представлението.

Друг любопитен акцент е гостуването на групата италиански певци – солисти, които пък бяха на първа линия при гастрола на Пламен Карталов в Модена преди време. Помним, че Модена аплодира и остана възхитена от спектакъла именно на „Селска чест“ / „Палячи“ в оперния театър „Френи-Павароти" в Модена. За да види едноактните опери под режисурата на Карталов пристигна тогава Райна Кабаиванска. Постановката, копродукция между театрите в Модена, Пиаченца, Римини и Софийската опера и балет под диригентството на маестро Алдо Сисило, сега е в София и щастливата ни публика ще може да я види и чуе, ако успее да закупи навреме билети. Продукция, получила щемпел за качество от италианската критика, която не би простила отстъпление или отстъпление от духа на двете веристични опери. Италианците пеят рамо до рамо с нашите родни оперни звезди, които обичаме и почитаме.

Дебют в София за аржентинеца Фабиан Велос - като Тонио в "Палячи". Фабиан гастролира в първокласни оперни театри по света, сред които в Мадрид, Рим, Болоня, Мексико Сити, Атланта. Участва и в различни постановки в родината си Аржентина, като често гостува на най-прочутата сцена там - театър „Колон“ в Буенос Айрес.

Съставите са тук - https://www.operasofia.bg/repertoire/995

Поредицата Мамма Миа е в края на юли – датите са: 24,25,26,27 и 28 юли.
Владимир Михайлов се завръща в продукцията на Софийската опера след не толкова кратко отсъствие и ангажиментите му покрай тв реалити формат.
Да отбележим и дебют на сцената на площада и за Весела Янева, която влезе в заглавието през август 2025 г. в ролята на Таня във формата "Музи над водата - езерото Панчерево".
В една от вечерите на сцената ще вземе участие директорката на Музикалния театър – Еделина Кънева. Песните на ABBA ще звучат и с превъплъщението на златния глас, който публиката обожава, заради безбройните му озвучавания на филмови продукции на десетки роли зад кадър на малкия екран – Симеон Владов. От премиерата си през 2018 година до днес Mamma Mia! на Софийската опера и балет продължава да привлича хиляди зрители, които не само изпълват салона, но често се връщат за втори и трети път. Осем години след първите представления, мюзикълът по песните на легендарната група ABBA остава едно от най-търсените заглавия в столичния афиш. Историята за лято и любов продължава да живее своя сценичен живот. Българската постановка е по-различна от бродуейската. Мамма Миа се превърна в чакано преживяване и зрелище, без което сякаш лятото в София не би могло да премине.

Достоен и логичен културен и духовен първи финал на лятната оперна серия е музикалната поема „Рилският пустинник“ от отец Кирил Попов. Представянето на 1-ви август пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, под палката на Жорж Димитров, тържествено ще ознаменува 1150 години от рождението и 1080 години от успението на Св. Йоан Рилски Чудотворец.

И голямата гранде кода, финалния летен апотеоз за тази година, е произведението – връх на италианското белканто и веризъм – операта „Турандот“ на Джакомо Пучини, което ще видим на 9-и август. В главната роля ще пее Екатерина Семенчук. Лиу е Каролина Лопес Морено. В ролята на Калаф ще видим Хорхе де Леон. Българският певчески отбор на сцената е съставен от: Светозар Рангелов, Атанас Младенов, Росен Ненчев, Даниел Острецов, Веселин Михайлов, Красимир Динев.

С този мощен вокален състав и вечната музика на Пучини, софийският площад обещава да се превърне в арена на истински триумф на духа. Защото когато последната сричка от „Nessun dorma“ заглъхне под откритото небе, а публиката затаи дъх пред катедралата, всички ще разберем едно: лятото в София отново има своя оперен смисъл.

Лято със Софийската опера на площада пред катедралата „Свети Александър Невски“!
На добър час!

/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, автор: Иван Върбанов/
 

ХРИСТО МУТАФЧИЕВ С ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ИЯ ПЕТКОВА ! КАКВО ПРЕДСТОИ?

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - СОФИЯ - 7 ЮЛИ - 

От Иван Върбанов, журналист

          След като преди седмици Христо Мутафчиев, в качеството му на Председател на Съюза на артистите в България се провикна по адрес на бившата вече директорка на НДК "Абе, моме проста! Кой ти даде поста?", няколко дни само след обявяването на новото назначение на временния НОВ БОРД и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР на НДК от Евтим Милошев, в качеството му на Министър на културата Христо побърза да направи плонж в краката на Ия Петкова - Ангелова. 
          Нямаше нужда публично да я защитава, нито да дава протекцията си за нея. Но, го направи. Което някак, без да има нужда, изглежда като плонж в краката на новата власт. Румен Радев и ПБ като цяло са опонент на ГЕРБ и Бойко, до които Христо през последните години гравитираше и парадираше със своята близост. И хоп, сега - пълен завой. Преди време защити дъщерята на Радев, която е в Народния театър, пак без да има нужда. Ей така, провикна се в защита на момичето - Дарина Радева, че не било виновно, че е дъщеря на президента / премиер Румен Радев. 
           Призивът да не съдим младите актьори по техните известни родители и да не ги превръщаме автоматично в политически мишени, а да ги оценяваме единствено по техния талант е правилен и принципен. Но, не виждам Христо така активно да защитава други млади актьори. Е, сега е удобно да се хвърля на амбразурата за дъщерята на президента - сега премиер - Румен Радев. Къде отиде предаността към Бойко и ГЕРБ?
            Преди време написах, сега пак ще попитам: а защот Христо не скача така за Валери Йорданов от Народния театър пак? Там, знаете какъв е казусът, битката е или - или, много сериозна, с ръководството на театъра. Но САБ и Христо там са в пълно мълчание. Защо ли?
            Но да се върна на началото - подкрепата за Ия Петкова, новата временна изпълнителна директорка на НДК. 
             Христо и е написал публична препоръка: 
             "Познавам Ия Петкова като човек, който обича театъра, има огромно уважение към артистите и творците. Точно затова знам, че за нея Национален дворец на културата - НДК не е просто поредната административна позиция, а кауза. Предстои много работа, а наследството е тежко, но ти можеш и ще се справиш! С твоя професионализъм, устрем и отдаденост, вярвам, че нещата си идват на мястото. Честито, Ия! Желая ти здрави нерви, нестихващо вдъхновение и много успешни проекти. На добър час на новия изпълнителен директор на НДК!"
             Ролята на Съюза на артистите в България е на коректив на властта, на пазител и защгитник, на синдикална организация, на водач в битките за права и за защита на сектора, колегията, институтите. И когато лъвът на такава организация омеква и започва да прави плонжове, това вече заостря вниманието ни - какво ли предстои?
              Ще видим!

/ИВАН ВЪРБАНОВ, РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ/ 

           

Космическият глас на Валя Балканска и земните стандарти на държавната признателност

 

ИВАН ВЪРБАНОВ

Чета от няколко дни във вестници и сайтове, че се повдига темата за това как живее 84-годишната Валя Балканска с присъдената ѝ държавна пенсия преди години. Текстът на медийното съдържание е едно и също, не се учудвам вече на нищо – нали на мода е „копи-пейст“ журналистиката.

Но да се върна на темата.

През 2011 г. държавата отпусна на Валя Балканска държавна пенсия за особени заслуги в размер на 700 лева (около 340-360 евро). И да, темата за обидно ниското заплащане и пенсии на българските творци от ранга на Валя, чийто глас прославя България по света (като песента „Излел е Дельо хайдутин“ на борда на „Вояджер“), трябва да предизвиква силни обществени реакции – мисля си .

(За по-младите да напомня: песента е направена в края на 60-те години на ХХ век от американския изследовател на българския фолклор Мартин Кьонинг и е издадена на плоча в САЩ . Няколко години по-късно екземпляр от плочата попада сред закупените за прослушване записи при подготовката на Златната плоча − послание от Земята, което да полети извън пределите на Слънчевата система на борда на два идентични космически летателни апарата от програмата „Вояджър“ на НАСА.)

Какво излиза ли? Валя Балканска лети в безкрайния Космос на борда на „Вояджер“ и представя човечеството и България пред извънземни цивилизации, а тук, на Земята, държавата ни я оценява на 350 евро...

Балканска – един от нашите златни гласове, национално богатство, символ на българската култура, не заслужава ли спокойни и достойни старини? А не присъдена символична месечна сума и символично уважение.

И нека сега, днес, веднага да ѝ кажем, докато е жива и здрава: Поклон пред теб, Валя! Благодарим за всичко, което с твоето творчество и глас си направила за България и българската култура!

Мисля си – пенсия от 360 евро за певицата, която разплаква милиони по света и прослави България в Космоса? Това не е ли абсолютен институционален позор. Докато държавни чиновници и политици получават огромни заплати и бонуси, истинските пазители на българския дух и култура са оставени да преживяват с подаяния .

Срам за държавата, която не умее да цени и възнагради легендите си!

Този казус е ярък пример за отношението към имената-икони на българската култура и към Културата у нас.
Фактът, че за „особени заслуги“ към нацията се присъжда такава сума показва дълбок системен проблем. Валя Балканска е символ на България, а символите трябва да се пазят с дела, не само с празни думи по празници.

Време е за реална промяна в законите за подпомагане на творците ни, към осъвременяването им и към преосмисляне на всичко – дори това кой, как и защо получава от държавата пожизнена пенсия за особени заслуги. Да, по реда на Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.

В България формула за заслуги няма. Има формула за „наши хора“. Как иначе да си обясним факта, че през годините (казвам го от личен опит и наблюдение от първа ръка) колеги в активна възраст, действащи, добре платени наши творци се уредиха с пожизнени държавни пенсии? И продължават да си работят, да свирят и пеят, да играят, да снимат... Разбира се, всичко си е законно, по реда и буквата на горецитирания закон.

Но докога парите за култура няма да отиват при титаните, при иконите на българската култура, при ветераните, а при удобните и близките на този или онзи властимащ и влиятелен политик, министър и т.н.?

Истинските стълбове – емблеми на българската култура, не бива да бъдат унижавани и подминавани. Защото ТЕ, истинските, не са кресливи, не звънят по телефони, не плачат, не висят в министерствата, не ходят на „спявки“ с депутати, не ходят по партийни централи. Приемат онова, което държавата и хората им засвидетелстват – с чест, достойнство и изправен гръб.

Но когато през десетилетията те са давали на страната ни, сега тя, България, обществото ни, не е ли редно да им подаде ръка. Защото не е ли това духът на закона, по който се присъждат тези пожизнени пенсии на заслужилите творци към страната ни?

Знам, че има десетки още като Валя. Но знам, че при липса на обективен железен критерий, а не по „втория начин“, държавата превръща и тази тема в шуробаджанащина.

(Последните ми месеци като главен експерт в Министерство на културата, в края на месец май 2025 година, бяха белязани от подобен пример. Дъщерята на една от звездите на музикално-сценичното изкуство у нас, моя колежка журналистка, звънеше почти всяка седмица, за да запита какво се случва с предложението за удостояване на майка ѝ с пожизнена пенсия. Нямаше как да проумее и разбере отговора ми тогава, че комисия не се е събирала, особено във времето на бързи смени на министри, кабинети, правителства, Парламент. А и нямаше изглед скоро да се събере. След няколко месеца вече всичко това нямаше смисъл – жената си бе отишла. Но тази тема остана в съзнанието и душата ми като пример за административно бездействие и институционален грях. На институцията, не мой.)

Не бива държавата ни, управляващите днес, да оставят колоси от златната ни музикална културна съкровищница, каквато е Валя, да живеят старините си в състояние на справяне с живота, близко до онова, което в медицината наричат „будна кома“.

Не бива! Ще бъде непростимо!

/Иван Върбанов/

„Музикални сезони“ е новият конкурс на БНР в партньорство с Музикаутор

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - 

ИВАН ВЪРБАНОВ

Българското национално радио /БНР/ инициира нов конкурс за авторско произведение – „Музикални сезони“. Форматът, който е с фокус към дебютиращи и тръгнали по своя творчески път млади дарования, ще се осъществява съвместно с „Музикаутор“.

Новината бе обявена от Генералния директор на БНР г-н Милен Митев и Изпълнителния директор на организацията на авторите и музикалните издатели у нас за управление на авторски права г-н Иван Димитров на среща с медиите в Бургас.

Всъщност „Музикални сезони“ ще търси и оценява авторска музика в жанровете: поп и електронна музика, рок и пънк, джаз и фолклор. 11-членно експертно жури ще прослушва и ще избира по 1 кандидат от съответната категория. От страна на „Музикаутор“ на масата на съдиите ще седнат петима представители, които ще бъдат излъчвани и от Българската рок академия и Българската музикална асоциация. Победителите ще получат финансовата подкрепа, за да бъдат изпратени и да участват във водещи европейски музикални фестивали. След завръщането им у нас те ще представят свой концерт и ще споделят опита си от задграничното си посещение, взаимодействието си с чужди музиканти, педагози, мениджъри, продуценти и т.н.

Каква ще бъде визията, логото и цялостната концепция за брандирането и изграждането на името, декора на провеждането на музикалното събитие ще бъде предоставено на младите възпитаници на Националната художествена академия, които на конкурсен принцип ще съизмерват своите творчески идеи за цялостната концепция на „Музикални сезони“. Възможно е също така всяка година то да бъде с нова творческа и креативна идея.

До края на тази година ще бъдат обявени официално какви са сроковете за кандидатстване и в кога ще бъдат проведени отделните състезателни кръгове на конкурса. Вече е ясно, че селекцията ще става с подаване на аудиозаписи, съгласно утвърдената практика на водещите европейски конкурси и фестивали.

И още една музикална новина: в ефира на националната програма „Хоризонт“ на БНР ще започне да се излъчва съвместно рубрика с „Музикаутор“ съвсем скоро. Само до месец тя ще стартира под името „Без резервация“ като също е насочена и посветена на младите автори.

По време на представянето на съвместните проекти на БНР и Музикаутор дойде и позицията на заместник – кметът на Бургас г-жа Диана Саватева. Според нея представянето на идеите в морския град е пример за децентрализация на културния живот на страната. Тя предложи Бургас да бъде домакин на финалния концерт на победителите в отделните категории на конкурса, след като се завърнат от международното си участие, а мястото да бъде остров Света Анастасия. Саватева мотивира поканата си към организаторите с кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата през 2032 година. БНР е най-големият продуцент на българска култура у нас, едновременно със статута му на най-старата електронна медия с обществена мисия.

Ето какво заяви Милен Митев по време на медийната среща в Бургас: „Българското национално радио винаги е било неразривно свързано със звука и съответно с музиката. През годините радиото е създало и поддържало множество конкурси в различни жанрове - за класическа, фолклорна, поп и рок музика, сред които най-старият и традиционен е конкурсът „Пролет“. В него са участвали поколения български музиканти, представяйки новите си произведения.“

„В днешното време на свръхпредлагане за един млад артист е все по-трудно да изпъкне. Тук идва ролята на професионалните музикални редактори - хората, които могат да открият истинските скъпоценни камъни в безбрежното море от изкуство. Искаме да дадем платформа на младите музиканти в най-критичния момент - първите стъпки от техния път, когато всяка подкрепа е от жизненоважно значение.“

/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ/

Музикант на годината 2025 - фоторепортаж - снимки: Иван Върбанов, PRESS BG NEWS AGENCY