Украинецът Михайло Малафи, ученик на Калуди Калудов, спечели "Гласът на Камен" 2026!

РУСЕ - 28 август -  

Иван Върбанов, журналист

Украинският тенор Михайло Малафи спечели третото издание на конкурса "Гласът на Камен". Международното издание за млади тенори се провежда през 1 година, като след Стара Загора и Пловдив сега домакин на форума бе Държавна опера - Русе.

Надпяването - състезание е в чест на именития тенор Камен Чанев, който завинаги ще носим в сърцата си, заради неговото вокално майсторство, страстта му на сцената, безграничната любов към операта и високите професионални стандарти, които отстояваше.

Михайло Малафи е ученик на световнопризнатия български тенор Калуди Калудов. Михайло не пропуска срещите си с обожавания от него български тенор и се съветва за всяка своя следваща професионална крачка.


         
           >>> Фотография: личен архив 2015 г. <<<

Михайло е роден на 17 ноември 1990 година в Лвов, Украйна. Завършил е Националната музикална академия в Лвов, Украйна. От близо две години усъвършенства своите вокални умения със световния български оперен певец и педагог Калуди Калудов.

Малафи е носител на редица Първи награди от престижни национални и международни вокални конкурси за млади оперни певци: печели Националния вокален конкурс „Осана Петрусенко“, Керсон, Украйна /2009/, Конкурса за изпълнение на камерни творби, посветен на Микола Лисенко, Лвов, Украйна /2012/; Международния конкурс “21st Century Art”, Киев, Украйна; Международния певчески форум „Музикални спектакли и педагогика“ в Лониго, Италия /2012/, 48мия Международен конкурс за млади оперни певци „Антонин Дворжак“, Карлови вари, Чехия /2013/; Четвъртия Международен вокален конкурс „Джон, Едуард, Жозефин Речков“, Ченстохова, Полша /2015/. През декември 2015 година печели Втория международен коледен вокален конкурс в Минск. Михайло Малафи гостува с голям успех на сцените на Софийската и в Старозагорската опери миналата година в ролята на Алфред от операта „Травиата“ на Верди.

Солист е на Лвовската национална опера, където прави своя триумфален дебют в ролята на Алфред от операта „Травиата“ от Верди. Веднага следват нови ангажименти за ролите на Рудолфо от операта „Бохеми“ на Пучини и Рикардо от „Бал с маски“ на Верди. В репертоара си певецът има още ролите на Ленски от операта „Егений Онегин“ на Чайковски, Херцога на Мантуа от операта „Риголето“ на Верди, Андрей от „Запорожец отвъд Дунава“ на Семьон Артемовски, Назар от „Назар Стодолия“ на К. Данкевич, множество концертни арии из опери и оперети, неаполитански канцонети, романси.

Михайло Малафи получи и парична премия от 4 000 евро. И още: две специални награди!
Акад. Пламен Карталов му предостави приз и договор за участие в спектакли през новия сезон, което направи и Националния театър в Белград.

Второто място бе присъдено на Антон Кузенок – германско-руски лиричен тенор, който живее и работи в Хаген, Германия. Само дни преди гала концерта той спечели и Наградата на публиката в третия тур на конкурса „Артистът и градът“. Кузенок получи премия от 3000 евро, както и специалната награда на Държавна опера – Русе – договор за участие в оперна продукция през сезон 2026–2027 г., връчена от директора на Русенската опера Пламен Бейков. Към отличието се добави и покана за участие в оперна продукция от Националната опера в Букурещ, връчена от Даниел Магдал.

Борис Мидлик завоюва третото място и парична премия в размер на 2000 евро.

Амадеуш Майхровски – 25-годишен поляк, е най-младият тенор в конкурса. Той получи специалната награда на Театър Хаген – договор за участие в оперна продукция през предстоящия сезон, както и наградата на Съюза на българските музикални и танцови дейци „Камен Чанев – за честност в изкуството“.

Китайският тенор Сюнфън Хуан Специална също бе удостоен с награда - тази на Държавна опера – Русе – договор за участие в оперна продукция през сезон 2026–2027 г.

ЖУРИТО

Ето кои бяха музикалните съдии, които оценяваха тази година младите тенори, които бяха претенденти за награди:

Председател
Хосе Кура - Световноизвестен аржентински тенор, диригент, композитор и оперен режисьор, признат със своите въздействащи и оригинални интерпретации, впечатляваща международна кариера на най-престижните оперни сцени и новаторски постановки, утвърдили го като един от най-многостранните и влиятелни оперни артисти на своето поколение.

Членове:
Таня Иванова - Сопран, солист на Опера Пловдив, утвърдена с ярките си интерпретации на драматични Вердиеви и Пучиниеви роли на международни сцени и фестивали, както и с дейността си като създател на Фондация „Камен Чанев“ в памет на световноизвестния тенор Камен Чанев.

Пламен Карталов - академик, професор, режисьор, педагог и дългогодишен директор на Националната опера и балет – София, с ключов принос за международното утвърждаване на българското оперно изкуство чрез мащабни постановки, фестивали и образователни инициативи.

Сьорен Шумахер - оперен режисьор и мениджър с богат международен опит, работил в едни от най-престижните европейски оперни театри и фестивали, сред които Байройтски фестивал, Deutsche Oper Berlin и Staatstheater Darmstadt. От сезон 2025–2026 е интендант на Theater Hagen.

Даниел Джинга - диригент, хормайстор и музикален мениджър с активна международна кариера, съчетаваща работа в областта на операта, хоровото изкуство и симфоничните кросоувър проекти. От 2021 е генерален директор на Националната опера в Букурещ.

Оливер Арсовски - музикант и културен мениджър, дипломиран цигулар с дългогодишен опит в ръководството на водещи музикални институции и фестивали в Северна Македония. Директор на Националната опера и балет на Република Северна Македония.

Драголюб Баич - оперен певец, педагог и солист на Национален театър в Белград с международна кариера на престижни сцени в Европа и Азия, който от 2025 заема длъжността изпълняващ длъжността генерален директор на театъра.

Обичаният от всички ни маестро Калуди Калудов - оперен певец и педагог с над 40-годишна международна кариера на сцени като Виенска държавна опера и Ла Скала, признат за един от най-значимите български оперни артисти със забележителен принос към вокалното изкуство и обучението на млади певци.

Пламен Бейков - оперен певец, режисьор и културен мениджър с международна кариера, който от 2022 е директор и главен художествен ръководител на Държавна опера – Русе. 

Конкурсът бе организиран от Държавна опера - Русе и Фондация Камен Чанев, с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България и със съдействието и партньорството на Община Русе. 

Поздравления за всички наградени!
На добър час на голямата оперна сцена, скъпи колеги!

Поздравления за целия екип на конкурса и за всички, които подават ръка това паметно събитие да продължава да се реализира!

/Иван Върбанов - оперен певец, журналист/

>>>Снимки: Държавна опера - Русе, Фейсбук - официален профил

БНТ изпрати отговор до столичния кмет относно избора за град домакин на „Евровизия 2027“

СОФИЯ - 28 август 2026 (петък) - 

От БНТ информираха, че са изпрати очаквания от Столична община отговор на искането за обобщена обратна връзка за представянето на кандидатурата на София за град домакин на „Евровизия 2027“ спрямо основните критерии, използвани в процеса на оценяване.

БНТ не изпраща до редакцията ни текста на писмото си, за да се информираме, а само преразказва съдържанието му. 

Ето какво казват от БНТ в имейл до редакцията ни:

В писмото се припомня, че още в поканата за участие в процедурата за избор на град домакин Столична община е получила подробна информация и конкретните изисквания към града домакин. Те отговарят на стандарта на Конкурса от последните години и са одобрени от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).

Предложението е оценено в съответствие с тези изисквания, както и съобразно въпросите и отговорите, които бяха разменени между БНТ и градовете кандидати, се казва още в писмото. Обръща се внимание, че БНТ е задължена да внедри стандартите на EBU въпреки това, кандидатурата е възможност градът домакин да допринесе със собствени идеи - предложения по теми като култура, автентичност и обществен ентусиазъм, приобщаване и многообразие, финансова достъпност.

По-нататък писмото посочва конкретни несъответствия – информация, предназначена единствено за вътрешни цели на Столична община, съгласно подписаните споразумения за конфиденциалност между градовете кандидати и БНТ.

БНТ благодари за заявената ангажираност в процеса на избор на град домакин и се надява предоставената информация да помогне за надграждане на предложенията при бъдещи възможности за домакинство на други международни събития.

В качеството си на национален обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги, БНТ има задължение да информира българските граждани по важни въпроси на обществения живот. В този смисъл БНТ информира досега и ще информира и в бъдеще обществеността за всички стъпки от подготовката и организацията за провеждане на „Евровизия 2027“. При предоставянето на информация чрез официалните си комуникационни канали БНТ ще спазва приложимите ограничения, свързани с лични данни, търговска тайна, авторски и сродни права, задължения за конфиденциалност, произтичащи от договорни отношения.

SOS! Кватал „Дружба 1“ в София потъва в боклуци под носа на кметове и инспекторат!

София, 28 август 2026 г. – Докато Столична община ни залива с лъскави отчети за европейска визия, алармирам с тази медийна публикация кметът Васил Терзиев и РЗИ - София, че един от големите квартали в столицата - „Дружба 1“ - е оставен на произвола на съдбата и е превърнат в незаконно сметище. Ситуацията вече е нетърпима и опасно застрашава здравето на гражданите!

Вече седмици наред пространствата около контейнерите тъне в планини от нерегламентиран боклук. Разлагащи се хранителни остатъци, стари матраци и мебели се пекат на августовското слънце. На фона на започващото от днес, 28 август, двуседмично ембарго и липсата на топла вода в квартала, санитарната катастрофа е въпрос на дни. Чакаме ли да пламне дизентерия, за да се събуди някой от централната и районната общинска администрация?

Пълна симулация на дейност

Вместо редовно и качествено сметоизвозване, жителите на „Дружба“ 1 - наблюдаваме активно пространствата около блок 9, 10, 11 са принудени да бъдат свидетели на разиграващ се абсурден театър. Служителите, наети да почистват натрупаните отпадъци около контейнерите, минават с камионче, вдигат по една - две торбички от кумова срама и подминават тоновете тежък боклук наоколо. Това е нагла симулация на дейност, платена с парите на данъкоплатците!

Веднага след тях идва вторият ешелон на разрухата – групи от клошари и нерегламентирани събирачи на отпадъци за лични цели, които буквално обръщат контейнерите. Боклукът се изсипва на асфалта в търсене на вехтории, а вятърът разнася мръсотията пред прозорците на хората. В този квартал винаги са живеели и роми, но такъв разпад, такова безконтролно безхаберие и мизерия никога не е имало! Къде е контролът?

Време е отговорните лица да си свършат работата, за която са избрани:

Районният кмет на „Искър“, който очевидно не може да се справи със ескалиращата ситуация на негова територия. Месец вече бездействие, което заснемаме!

Кметът на София Васил Терзиев, който обеща тотална реформа в чистотата, но реалността показва друго. Дружба 1 е потънала в боклуци, г-н Кмете. Дали е нарочно, дали е от бездействие, дали е от безхаберие. Но, се пише на Вашата сметка недоволството на хората. Дали са политически игрички, доколкото районният кмет е от ГЕРБ, а Градоначалникът от ПП? Не зная. Но, защо никой не запретне ръкави и да се справи с този проблем? Защо?

Столичният инспекторат, чиято основна роля е да глобява фирмата изпълнител за всяко кошче, оставено в този вид е абдикирал. Няма контрол, няма санкции, няма глоби, няма действия.

Това не е просто грозна гледка, това е жива заплаха от зарази.
Настояваме за светкавична реакция от РЗИ - София и Столичния инспекторат.
Незаконните  сметища трябва да бъде ликвидирани веднага!
Бездействието на институциите обрича гражданите на „Дружба 1“ да живеят в бунище.
Не ни обричайте на този ужас и тези ужасяващи условия!

Необходимо е незабавно ликвидиране на незаконните сметища около контейнерите и дезинфекция на пространствата.
Стига симулация Някой няма ли да вземе мерки най-накрая?
Искаме действия и резултати!

SOS! Намесете се и вземете мерки преди да плъзнат зарази и да избухне епидемиологична бомба!

/Иван Върбанов, журналист/
www.newsbgreporter.com
www.pressbgnews.agency

Колибри издаде „Панофобия“, първата белетристична творба на Валентин Слвеев

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - София, 27 август

В утрешния ден, 28 август, излиза от печат „Панофобия“, дебютният роман на Валентин Славеев.

Това е творбата, която получи най-висока оценка от журито и спечели конкурса на издателство „Колибри“ за нов български роман.

Художник на корицата е Моника Вакарелова. (144 стр., цена с 25% отстъпка: 10.50 евро) Първото официално представяне на книгата е на 30 август от 18:00 ч. в Созопол в рамките на Аполония.

Поглед към сюжета:

Частна клиника е разработила иновативна програма за психологическа помощ, одобрена и финансирана от държавата. Терапията се провежда чрез изкуствен интелект с достъп до спомените, поведението и мислите на пациентите. Един от участниците в програмата е млад мъж, преживяващ непреодолима екзистенциална криза и живеещ с чувството, че е провален проект на природата... Уязвима ли е човешката идентичност в съвременния свръхтехнологизиран свят? Възможно ли е да бъде поставена граница на индивидуалната творческа мощ на човека?

Отзив на проф. Александър Кьосев:

„Книгата е интересен литературен експеримент с новите AI биотехнологии и отговорностите около тях. Тя сблъсква възможностите на човешкото съзнание (включително опасността то шизофренно да се разпадне) с безкрайния терапевтичен потенциал на изкуствения интелект; това поражда неразрешима колизия между хуманитарния и точния, природонаучен начин на мислене. Конфликтът е описан майсторски, „просвирен“ през много стилови и езикови регистри, така че читателят ще може да се наслади на едно полифонично четиво.“ 

ЗА АВТОРА

Валентин Славеев е роден през 1994 г. във Враца. Завършва философия и магистърската програма „Изкуства и съвременност“ в СУ „Св. Климент Охридски“. За стихосбирката си „Възможности“ печели Голямата награда в литературния конкурс „Боян Пенев“. „Панофобия“ е дебютната му белетристична книга, победител в конкурса на издателство „Колибри“ за нов български роман.

Валентин Славеев ще представи „Панофобия“ в Созопол в рамките на Празниците на изкуствата Аполония на 30 август, неделя, от 18:00 ч. в Художествената галерия. Събитието е особено вълнуващо и специално за автора, тъй като представлява първа среща с читателите по случай излизането на романа.

/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ/

СИНЕЛИБРИ 2026 ПРЕДСТАВЯ ЛЕНТИ С НОМИНАЦИИ ЗА "ОСКАР", В ИГРАЛНОТО КИНО - ДВЕ НОВИ БГ АДАПТАЦИИ

МИГЛЕНА ДАМЯНОВА - СОФИЯ - 25 август

Синелибри 2026 представи тази година в селекцията си две ленти, които са в тазгодишния списък на номинираните за „Оскар“. И още - за първи път в състезателната програма на Синелибри, в категорията за игрален филм, присъстват две нови български адаптации.

Президент на журито е Джим Шеридан - ирландски режисьор, драматург, сценарист и продуцент. Завоюва си шест номинации и цели две награди „Оскар“. Негови ленти са с 16 номинации за „Оскар“, 8 номинации за BAFTA и 14 номинации за „Златен глобус“. „В името на Отца“, удостоен със „Златна мечка“ на Берлинале.

В състава на журито влиза ветеранът Клайв Ръсел – шотландски актьор с внушителна кариера в киното, телевизията и театъра, която продължава вече пет десетилетия. Изявява се в разножанрови продукции, като характерният му глас и завладяващо екранно присъствие го превръщат в предпочитан актьор за роли в исторически драми и фентъзи филми. Познаваме го от HBO - сериала „Игра на тронове“. Играе в „Шерлок Холмс“ (2009), „Смъртта на Робин Худ“ (2026).

Именитият писател в екипа на съдиите тази година е Якоб Йония. Той е датчанин, преводач от немски, шведски и норвежки език. Придобива известност с криминалната си поредица за първия датски мобилен разследващ екип и неговия ръководител. Романът му „Най-далечната граница“ (2023) е успешно екранизиран под режисурата на Кристофер Бое и ще има своята българска премиера извън конкурсната програма на Синелибри 2026.

Българският представител в журито е Теодора Маркова – създател и сценарист на редица български сериали, сред които „Под прикритие“ (2011) и минисериала „Денят на бащата“ (2019). Първият й пълнометражен филм „Дъвка за балончета“ (2017) печели няколко награди за сценарий, а сериалът „Съветски дънки“ (Soviet Jeans) печели две награди на най-големия фестивал за сериали в Европа Series Mania 2024. В момента снима дебютния си проект като режисьор „Дълговете на инспектора“.

Испанката Мария Хурадо също сяда на масата на киносъдийте тази година. Тя е актриса, режисьор и продуцент с международна кариера в киното, телевизията, театъра и модата. Професионалният й път започва с класически балет. Създава запомнящи се роли в повече от двайсет пълнометражни филма, представяни на фестивалите в Кан, Берлин, Рим, Монреал, Малага, Ситжес и Маями. Работила е с режисьори като Абел Ферара, Габриеле Салваторес, Даниеле Викари, Седрик Кан, Рамон Саласар.



Официалното откриване на Синелибри 2026 г. е на 15 октомври в зала 1 на Националния дворец на културата.

Церемонията по награждаване на победителите в конкурсите за пълнометражен игрален филм по книга и най-добър документален филм ще се състои на 3 ноември, отново в зала 1 на НДК, в присъствието на международното жури, което ще обяви най-бравурните адаптации.

От 15 октомври до 8 ноември 2026 г. феновете на съвременно киноизкуство ще имат възможност да видят съпътстващата програма на фестивала, която ще се провежда в София и още седем градове в страната. Включва галавечери на културите, юбилейни събития и чествания, артистични изненади за най-малките, десетки кинопремиери в присъствието на техните създатели и литературни срещи с прочути писатели!

/Миглена Дамянова/

Спомен за моята преподавателка - незабравимата оперна прима Христина Ангелакова

От Иван Върбанов
София, 25 август

Тези дни пиша много за опера. Така че искам специално да отделя време, енергия и сърце, за да напиша този текст в памет на моята учителка и кума– голямата българска оперна певица Христина Ангелакова.

(Този текст няма за цел да направи биографичен или документално-артистичен портрет. Това е моят личен спомен от първо лице – така, както аз я видях, усетих и запомних като моя учителка.)

В Софийската опера тя е постъпва през 1976 година след спечелването на Международния конкурс за млади оперни певци.

В целия си творчески път, можем да кажем, че Христина пееше все героични роли.
Сред тях голяма нейна мечта бе да направи „Орлеанската дева“ на Пьотр Илич Чайковски. По повод честването на първата жена професионален диригент в България – Радосвета Бояджиева, през 1999 година и по повод отбелязването на нейната 75-а годишнина, концертното изпълнение оживя на сцената на Софийската опера.

БНР притежава удивителни записи, сред които и изпълнението на Христина Ангелакова на арията на Йоанна (Жана д'Арк) от първо действие на операта. „Орлеанската дева“ е написана от руския композитор Пьотр Илич Чайковски през 1879 година по мотиви от пиесата на Фридрих Шилер. Партията на Йоанна е за мецосопран или драматичен сопран. Радиозаписи показват нейното майсторство и изявен глас (мецосопран) в тази трудна и драматична ария.

Проектът, който бе реализиран по времето, когато тя бе директор на първия ни оперен театър, бе продуциран от самата Христина Ангеласова – това бе една нова за нея творческа роля, с която също се справи с пълен успех.

Продуцентството остана нейно професионално предизвикателство като начин да реализира своите идеи, но и неща, които досега не бяха правени в България. Записа името си в историята на българския оперен театър и като първата жена директор на Софийската опера и балет (2001 – 2004 г.), а от 2012 г. бе и артистичен директор на Международния музикален фестивал „Моцартови празници“ в Правец. Реализира като мениджър и множество задгранични турнета на Софийската опера, сред които и това в Солотурн, Швейцария. Съгради много концерти, спектакли, проекти ..., които останаха във времето като еталон. 

Винаги работеше с много инат, с хъс, воля, с размах и мащаб. И колкото и много, колкото и организирано да ѝ пречеха, особено в последните й години – каквото си наумеше, правеше го.

С блясък и пълен успех.



Беше победител, докосната от Бог!

Като нейн студент, едно от нещата, които още в началото научих от нея бе упорството в работата. Сърце, воля, упоритост, много труд, свобода, артистизъм, виртуозност, перфекционизъм. Всичко това тя влагаше и в живота, и в работата си с нас, нейните студенти, но и на сцената, разбира се.

Разказваше ни много и ни предаваше наученото от нейните специализации в прочутата Римска академия „Санта Чечилия“ и в школата за усъвършенстване на млади певци към Миланската „Ла Скала“, където бе учила при известната Джина Чиня. За дисциплината, за старанието, за етиката и морала в професията на оперния певец, за вокалното майсторство, за техниката, за белкантото, за дишането, за интерпретацията.

Но най-важните уроци бе придобила от практиката си на големите сцени. Опитът е безценен учител – от Улрика в „Бал с маски“ на Джузепе Верди и Йокаста от „Едип цар“ на Игор Стравински, през едни от най-трудните мецосопранови оперни партии, та до кантатно-ораториалните и оперни творби от Вивалди, Перголези, Стравински, Прокофиев, Яначек, Бритън.

 
Никога не се държеше от висотата или дистанцията на примадона с нас, нейните студенти, въпреки че славата ѝ се носеше навсякъде и бе триумфирала във Флоренция, Палермо, Болоня, Венеция, в Болшой театър и оперните театри в Санкт Петербург, Рига, Талин, в Дойче опер.

Когато съм се усъмнявал в плътността на тембъра си или светлината на гласа, Христина все ми казваше: "Иване, гласът узрява с годините, но от един момент нататък певецът трябва да го поддържа ежедневно с упражнения, натоварване и много пеене. И да се стреми колкото може по-дълго да пази своето върхово ниво и форма. Не губи време, прави роли, пей!"

Независимо че певците са подвластни на биологическите закони на времето, творческата жажда на всеки един за изяви и нови върхове остава нестихваща. 

Христина зная, че избра четири роли, които да представи в своя хабилитационен труд в Академията в София, въпреки че всички бяха в сърцето ѝ. „Саламбо“ от Веселин Стоянов е първата ѝ голяма роля на софийска сцена. И както сама казваше – тогава все още е била неопитна и недостатъчно зряла. Диригент тогава е Иван Маринов, а режисьор – Николай Николов. Безспорен успех във времето е превъплъщението ѝ в централната роля на Изабела в „Италианката в Алжир“. В спектакъла пее с Павел Герджиков, Асен Селимски, Минчо Попов, Бойко Цветанов, Калуди Калудов. Диригент е Мишо Ангелов, а режисьор – Вили Цанков. В репертоара си има и още едно върхово заглавие от Росини – „Пепеляшка“.

В топ 4 на най-важните й роли добавя Амнерис от „Аида“ на Джузепе Верди и Сантуца от „Селска чест“. Искаше да включи все пак и концертните изпълнения на „Федора“ и „Орлеанската дева“ в списъка с най-важните си завоевания.

Все пак Улрика я беляза и остана емблема за Христина Ангелакова. Пя я непрекъснато и навсякъде. Въпреки че ролята изисква контраалтов глас, с тази роля тя демонстрира умението си да борави с цветове, щрихове, акценти и градации, за да бъде изключително убедителна в този вокален персонаж. Бе въздействаща. С емисия на ггласа, актьорско присъствие, внушение, енергия, вокално изпълнение – това е и нейната първа роля, която тя пее в Ла Скала. Тогава замества Мерилин Хорн и Лейла Генчер.

Сред образите на фаталните жени, които граничат с фанатизма, в редицата от открояващи се постижения е Марфа от „Хованщина“ на Модест Мусоргски. До нея нарежда отново „Федора“. В Болоня, Парма, Модена и Мантува пее на руски под диригентството на Владимир Делман. Това е една от най-резултатните ѝ срещи с диригент. Признаваше, че ако диригентът и оркестърът успеят да дишат заедно с певеца в пълен синхрон, то това ражда върхове в изживяването.

„Не съм сбъркала в това, което си избрах. Независимо от всички трудности и мъчнотии, особено в края на пътя си.“ - споделяше с блясък в очите.

Христина много се шегуваше, забавляваше се, имаше страхотно и изтънчено чувство за хумор. И винаги нашите уроци бяха пълни с уникални и запомнящи се преживявания. Обичахме много да общуваме и в неформална среда, като споделяхме личните си вълнения по всякакви други теми извън пеенето с нашата обичана професорка. И тя винаги ни разбираше, винаги ни насочваше и съветваше, но никога не ни натрапваше мнението си по която и да е тема.

В последният курс от моето следване, с моята съпруга вече 28 години Меги решихме да се оженим. Бързахме, по разбираеми причини. Споделих й, а тя веднага реагира: "Иване, аз към кума и точка. Търси си кум!".  Да, споделям го с огромно лично вълнение, топлина и усмивка. Такава бе тя - учител и от хората, които Бог ти дава на пътя, за да те бележат завинаги и да израстнеш заради тях.

Подготвяше ни не само за сцената, но и за хубавото, и за тежкото, което предстои на един оперен певец. И в живота! На първо място изискваше всеотдайност, работливост, постоянство. Знаеше, че всеки един от нас излиза на пазара на оперните артисти и трябва да бъде конкурентоспособен.

"В професията на оперния певец връзки и протекции няма" - обичаше да го казва - "Всеки се доказва на сцената. Или можеш - или не!". Въпреки това през годините, и особено след нейното оттегляне, всички нейни ученици усещахме от оперните директори полярно отношение: или тяхната силна симпатия и уважение, или обратното – затръшване на врати. Само защото бяхме учениците на Христина Ангелакова. А това бе привилегия, с която съм особено горд, защото бях нейн възпитаник от първия ѝ випуск и имах своето специално място.

Разбира се, заради такива затръшвания на врати във времето, аз предпочетох да оставя този път и поех по пътя на журналистиката. В един момент просто се уморих от борби, пречки и препятствия, каквито никога не бях срещал навън, когато преди това пеех в чужбина.

Важно е за един певец да получи шанс за изява, шанс да бъде чут, шанс да участва във важно прослушване. Но оттам нататък всичко е като в света на спорта – или можеш, или не. На сцената всичко се вижа и чува.

Никога няма да забравя първото идване в София на тогавашния артистичен директор на „Ковънт Гардън“ Хелга Шмидт през 1995 година. Тогава тя търсеше певци за Европейския оперен център в Манчестър за проекта „Тоска“. Опашки от студенти и завършили певци – всички искаха да влязат в залата, за да бъдат чути. Чаках, чаках – прослушването бе два дни. Но минаваха все „елитните“ студенти на „елитните“ преподаватели. Беше почти 17 часа и прослушването завършваше. Христина дойде в Академията и ме попита: „Какво стана, мина ли?“. И когато казах, че въпреки че съм в списъка, не са ме извикали вече втори ден, тя каза: „Изчакай. Сега ще видим какво става тук.“ Влетя в залата и след 5 минути излезе. Каза ми: „Изчакай. Ще те извикат и теб“.

Явих се, попаднах в селекцията. После заминах с мои колеги за Манчестър, пяхме с Филхармонията на Манчестър под палката на неземния Кент Нагано. А класът по пеене водеше Рената Ското, която все ме питаше: „Ама вие не може да сте учили в България, не пеете като българин. От тази за мен нямаше по-висока и ласкава оценка!".

Последваха покани и ангажименти към мен като певец в различни държави и сцени. Но си давам сметка, че за мен вратата се отвори след Манчестър ... Друг е въпросът колко време вървях по този път ...

Такава беше Христина – огън и плам. И колкото и прегради или препятствия да се появяваха по пътя ѝ или пред нейните студенти, тя ни учеше да се борим и ни показваше, че с твърдост и воля се преодолява всичко.

Научи ни да приемаме победите спокойно и да превъзмогваме несполуките с хумор, с усмивка, с насмешка дори. Проблеми и трудности имат всички – и в професионалния път, и в живота.

Но завинаги в съзнанието и в сърцето ми остана нейният голям урок – усърдие, постоянство, съхраняване на духа, работа, воля, устрем да се докажеш и да бъдеш пръв.
Никога не се предавай! И никога не губи вяра в себе си!

Културата и оперното изкуство трябва да бъдат национален приоритет и част от националната политика. В това вярваше и затова се бореше най-много - като директор и мениджър.

Където и да отидеше из театрите по света, тя винаги беше сред най-уважаваните български певци, които не слизаха от афишите на най-големите сцени.

Винаги ни казваше и ни завеща: трябва отново и отново неизменно да се доказваме, да се борим да искаме и да се стремим да бъдем най-добрите.

Тя е от поколението неповторими и неподражаеми творци – големите звездни солисти на първия ни оперен театър, и записа името си в златните страници на музикалната съкровищница на вокалното оперно изкуство.

Виждах, че най-щастлива се чувстваше, когато сядаше в салона или залата, където пее неин ученик, за да се слее с притихналата публика. И да се наслаждава в дълбочина и със силна емоция, която се изписваше на лицето и очите ѝ, или да се ядоса за миг на някаква доловена грешка. Винаги съпреживяваше всеки наш успех или неудача спонтанно и силно.

Живееше с нас и чрез нас, нейните ученици, и следваше мисията си - да готви максимално добре следващото поколение, което да поемет щафетата. Във всеки един успя да посее и да вгради част от своята душа, от своето сърце, от своето можене и от голямата си любов към оперното изкуство. И успя да ни научи на нещо много важно - винаги да бъдем добри хора - и това да е на първо място!

Христина, ще те помним винаги.
Носим те в сърцата си.
Благодарим за всичко, което ни даде и на което ни научи!

/Иван Върбанов, оперен певец и журналист/

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА ЩЕ ВРЪЧИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НАГРАДА "НИКОЛА ВАПЦАРОВ"

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - СОФИЯ - 24 АВГУСТ-

          Министерството на културата на Република България ще връчи наградата "Никола Вапцаров". Отличието е със своето първо издание. Ще се присъжда за високи постижения в поезията. 
          Отличието ще бъде визуализирано със статуетка, грамота и парична премия в размер на 5 112, 92 евро, което е равностойността на 10 000 лева. 
          Предложения за удостояване с наградата могат да правят органи на централната и местната власт, научни организации, висши училища, културни институти, творчески съюзи и юридически лица с нестопанска цел, с дейности в областта на културата и изкуствата.
           Към всяка кандидатура се представят биографични данни за лицето, подробно описание на неговата дейност и мотиви за високи творчески резултати в областта на българската поезия за изминалия период.
           Към предложението могат да се прилагат документи или други отличия и награди, доказващи постиженията и приноса за развитието и популяризирането на българската поезия.
           Предложения за награждаване с отбелязване „За награда „Никола Вапцаров“ се приемат до 24.08.2026 г.
           Адрес за изпращане на предложения за награждаване: София 1040, бул. „Александър Стамболийски“ № 17.
           Електронна поща: t.evlogieva@mc.government.bg.

Започна повторението на тв сериала "Алфа" в ефира на btv Action през уикендите

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - София, 24 август

От Иван Върбанов, журналист

Българският криминален сериал „Алфа“ започна да се излъчва повторно в телевизионния ефир. Зрителите вече видяха този уикенд две серии на тв перлата на родното кинопроизводство. В следващите пет уикенда зрителите могат да следят повторенията на сериите между 14 и 16 часа по btv Action.

Този сериал показа, че е възможно създаването на качествено тв кино у нас, с ограничени финансови параметри, които се съизмерват със сериалите на Netflix и HBO.
Рецептата: правилен каст, точен продуцент, талантливи актьори, доказал се режисьор и хубава история, изобразяваща заплетен сюжет с неочакван край.

Първият сезон на "Алфа" остави зрители с множество въпроси, на които не бяха дадени отговори.

 
Така че всички очакват продължението.

Отличен резултат за продуцента и приятел - Найо Тицин за лентата, която е под режисурата на Димитър Коцев - Шошо. Сериал, който те кара да гледаш без дъх.

И да искаш да видиш и следващата серия, и следващата ... и следващата ... и да искаш нов и нов сезон!

Криминалната история е извън очакваните хоризонти, без клишета, с невероятни драматургични скокове и обрати, които действат като наркотик за зрителя и го заковават пред екрана, като държат съзнанието му будно и в очакване.

Да Ви подсетя ли за сюжета:

         Ръсин има огромен опит като следовател, но едно двойно убийство преди 8 години, което той така и не успява да разреши, разбива психиката му и го изважда от системата на МВР. Бившият следовател се готви за голямото си завръщане, като преди това обявява конкурс сред студентите си - в новия отдел ще има едно свободно място за младши следовател. Затова Ръсин събира най-добрите кандидати и ги вкарва във "Фризера" - неугледно място, където те да работят заедно над стари случаи (често с променени имена и обстоятелства).
         Завръща се стар негов враг - убиец, който е действал преди 8 години, но който сега е тук отново, заради старите сметки и за да убива отново.
         Ръсин се изправя срещу Алфа.

В криминалния сериал „Алфа“ изгря звездата на младия актьор Спартак Тодоров (кредитиран в някои източници като Спартак Панталеев), който направи изключително силна и запомняща се роля. Той се превъплъщава в образа на Крис Алексиев - един от четирите млади студенти, избрани от следовател Макс Ръсин (Стефан Вълдобрев) за участие в експерименталния криминален клас.

Спартак е възпитаник на НАТФИЗ и проф. Снежина Танковска, а вече от година е и преподавател в Академията. Освен в ефира на bTV, той има силно присъствие на театралната сцена със своя авторски моноспектакъл „СПАРТАК“ и други сценични проекти. Заради изключителния си комедиен и драматичен талант, той получr и престижна номинация за „Златен кукерикон“ за ролята си в постановката „Г-н Колперт“.

Нека откроим и другите млади надежди, които зрителите вече гледаха и ще видят на повторенията, които игрят в четирите главни роли на студентите по криминалистика, освен Спартак Тодоров (Крис):
Валентина Каролева – в ролята на Рая Макавеева;
Георги Богданов – в ролята на Филип Ковачев;
Виолина Доцева – в ролята на Мина Златарска.

Затова, скъпи Найо, чакаме с нетърпение ВТОРИЯ СЕЗОН на сериала.
Надявам се, че bTV ще подкрепи проекта и неговата реализация.
Сигурен съм и трябва да се случи така!

Гледайте повторенията през следващите пет уикенда между 14 и 16 часа по btv Action.

Очакваме продължението с нетърпение!

/Иван Върбанов, журналист/

---

>>> Статията е публикувана и в партньорската ни медия: The News BG Reporter - www.newsbgreporter.com

АМЕРИКАНСКИТЕ САМОЛЕТИ - ЦИСТЕРНИ СА НАПУСНАЛИ БАЗАТА В БЕЗМЕР. ОПАСНОСТ ЗА СТРАНАТА НЯМА, ТВЪРДЯТ БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ!

СОФИЯ - 22 август - 
Иван Върбанов, журналист 

Американските самолети - цистерни са напуснали авиобазата в Безмер.
Това съобщи преди минути военния министър Димитър Стоянов.
Новината идва в контекста на публикации на New York Times и FT за информация за удари срещу България от Иран именно заради настаняването на американските ВВС-цистерни на територията на страната.
Нека припомним, че и по руски тв канал политици от Руската Федерация изразиха становище на въпрос на водещата: дали ще бъде обстрелвана България и Румъния от страна на РФ, че ние сме страни-бази на НАТО. И нека първо руските сили да се справели в Украйна, а след това ще е на дневен ред България и Румъния.

Та днешната новина за оттеглянето на военните самолети на САЩ от Безмер идва на фона на цялата тази картина и в контекста на максимата: Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем.
Тоест - хем до вчера имаше проблем, който властите отричаха, но американската преса огласи опасността България да бъде обстрелвана от Иран в отговор на предоставянето на наши бази за настаняване на самолети - цистерни на САЩ, хем вече днес нямало опасност, защото "самолетите излетели" - както дословно каза Димитър Стоянов.

За мен е ясно посланието: да, опасност е имало за страната. И българското правителство е успяло да се договори с Доналд Тръмп да оттегли самолетите, за да не се стигне до атака към страната ни. 

При всички случаи и версии - новината е положителна и е добра.

Въпросът е да се казва Истината в прав текст.
Но, явно нашите политици се правят на дипломати и криволичат.
Важното е, че опасността сега е сведена до 0.

По другата водеща тема: прелетелият руски самолет над страната с мотив, че отива да гаси пожари в Сърбия, военният министър окачестви като конспиративна теорията и вероятността, че военната машина на Руската Федерация е събирала разузнавателна информация за настанените американски самолети. 

За мен - повече от ясно е, че не може да се изключва такава хипотеза. Независимо дали самолетът е преминал въздушното ни пространство под претекст, че ще гаси огъня в Сърбия, не е изключено, а е силно вероятно да е събрал разузнавателна информация точно с такава цел.

/Иван Върбанов/

СТОЛИЧНА ОБЩИНА ПОСТАВЯ КАМЕРИ, ЗА ДА УСТАНОВИ НЕРЕГЛАМЕНТИРАНО ИЗХВЪРЛЯНЕ НА ОТПАДЪЦИ

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - София, 21 август

В последните дни пишем много за нерегламентираните сметища, които се сформират - и около кофи за боклук, и на места, за които никой не предполага, в това число и пътища€

В ж.к. Дружба 1 продължава сагата с неизвозването на складирани отпадъци, които се хвърлят от жители след ремонти - строителни материали, мебели, обемни боклуци. Общината засега е "пас" и камарите продължават да растат.

В тази връзка Столична община апелира към гражданите внимателно да подбират субектите, които наемат да ремонтират, да къртят и да извозват отпадъците след ремонтни дейности.

При избора на изпълнител е важно да се провери дали той има необходимите документи за извършване на тази дейност и дали отпадъците ще бъдат транспортирани и предадени на определените за това места.

И сега идва най-интересното, което може би не знаете. Има специален Регистър. В него са вписани лицензираните лица и фирми, които могат и имат право да правят това извозване.

Има Националния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци.

Ако направите справка дали вашият нает строител ще извърши ремонт в жилището Ви, но след това няма да захвърли отпадъците някъде, а ще ги извози на правилните места, то ще се предпазите от некоректни практики, допълнителни разходи и случаи, при които отпадъците от техния ремонт се оставят нерегламентирано в града.

Трябва да знаете и това, че:

Едрогабаритните отпадъци и малките количества строителни отпадъци от домакинствата могат да бъдат оставяни до контейнерите за битови отпадъци вечерта преди определения ден по графика на извозване за съответната зона.

При по-големи строително-ремонтни дейности отпадъците не се оставят до контейнерите, а трябва да бъде заявен специализиран контейнер, който да се обслужи от оператор, притежаващ необходимия регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци, които да бъдат извозени до регламентирано депо.

Столичната община поставя камери на рискови точки, на които е установено нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. На много места видеонаблюдението доведе до преустановяване на практиката, а заснетите превозни средства позволиха да бъде установена собствеността им и да бъдат санкционирани нарушителите.

При съмнения за нарушение, нерегламентирано изхвърляне на отпадъци или неправомерно използване на името на Столичната община сигнал може да бъде подаден чрез платформата Call Sofia. Към сигнала следва да бъдат приложени снимки или видеоматериал на нарушението, както и да бъдат посочени датата, часът и мястото на извършването му. При необходимост сигналите могат да бъдат насочени и към други компетентни институции, съобразно характера на установеното нарушение.

Хайде всички заедно да разчистим нерегламентираните депа за отпадъци и да спрем незаконното изхвърляне в тъмната част на деня. Снимайте нарушителите и изпращайте сигнали. Писна ни да живеем сред камари от боклуци.

/Репортерски хроники, Иван Върбанов/
newsbgreporter.com
pressbgnews.agency

Иван Върбанов, жруналист: ЗА МУЗИКАЛНАТА КРИТИКА, ЗА ГОЛЕМИТЕ АВТОРИТЕТИ И ЗА ДОНКИХОТОВСКАТА БИТКА НА ИДЕАЛИСТИТЕ

На снимката: проф. Боянка Арнаудова


СОФИЯ - 20 август - Иван Върбанов, журналист -

Преди ден - два се чух по телефона с обичаната и уважавана от мен проф. Боянка Арнаудова. Музиколог, музикален критик и педагог. Поводът: нейно много интересно интервю за Радио КласикА във връзка с приключил проект, в рамките на който проф. Арнаудова е била ментор на студенти и музиканти с фокус - музикална критика.

Та това ме провокира да се замисля за ролята на музикалния критик днес, за потенциала на тази професия днес, за изборите, за ветрилото от космополитни качества, които се изисква да притежава музикалния критик, за силния характер и устойчивост и за всички "плюсове" и "минуси" на тази професия.

Практикуването на музикална критика в нашето съвремие е изключително трудно, мисля си. И поради изобилието на вкусовете. И поради кризата в традиционните медии. Сега сякаш фигурата на традиционния музикален критик, който преди действаше като „филтър“ и авторитет за качество, като че е почти напълно изместена от директната връзка между артиста и публиката, онлайн средата, дигитализацията, социалните мрежи.

Преди време критиците откриваха и легитимираха новата музика. В модерните ни времена артистите достигат до феновете си директно през платформите. Традиционните рецензии отстъпват на ПР- рекламните статии и информациите под индиго, които се копи - пействат. За да се пълнят залите и да се продават билетите вече ръководствата на музикално - сценичните институти прибягват единствено до това: публикации кое къде ще се състои, кой ще участва, на коя дата. И след това: колко бравурно, невъобразимо, неповторимо и сияйно е пял(а) или свирил(а) звездата, дивата, легендарната, неповторимата, световноизвестната/световноизвестният ... Всичко е на ишлеме, под индиго, с еднакъв почерк, силно рекламно. "Залата се е взривила от аплодисменти, те са били нестихващи, успехът е бил колосален, залата е била на крака ..." - тук само минутите са различни.

Ако не беше комично, щеше да е тъжно - както е.

ПРИЧИНИТЕ ЗА ЛИПСАТА НА МУЗИКАЛНА КРИТИКА ДНЕС?

На първо място - традиционните медии и културни списания масово се закриват или свиват разходите си. Редакциите рядко могат да си позволят щатен музикален критик, който да получава достойно заплащане за задълбочен анализ. А кой би плащал за музикална критика, за ориентир кой какво е постигнал, и накъде още трябва да работи? Кому е нужно това днес - във времето, когато само са важни продажбите на билетите и броя на публиката в залите, за да се източват субсидиите.

Другият път е много по-лесен и рентабилен за медиите. Онлайн медиите зависят от трафика. Сензационните заглавия, клюките около личния живот на артистите и бързите скандали носят повече кликове от дълга рецензия за концерт или представление.

КАК ДА СЕ СЛУЧИ ПУБЛИКУВАНЕ НА КРИТИКА И КЪДЕ?

Въпросът днес е как да се случи публикуването на критика и къде? Трябва да е независим издател. Който да не се влияе от рекламодатели и договори за медийно обслужване. Защото, как ще пишеш критика в онлайн медия, ако тя има рекламен договор с опера или филхармония, а трябва да напишеш за несполуките. Веднага, уверявам Ви, главният редактор ще скочи и ще свали такъв материал или ще го редактира, за да е позитивен и възхваляващ. Нали хората си плащат ...

Другият алтернативен път е създаването на независими медийни платформи. Аз например правя точно това. Менажирам и поддържам моите независими медийни издания - PRESS BG NEWS AGENCY, The News BG Reporter, Репортерски БГ Хроники. Без реклами, без приходи, без поръчки, без господари. Но нека кажем, че след публикувани критични оценки, и то не само музикални, вратите за журналиста се затварят веднага. И то не само една врата. Активират се верига от пречки или спънки пред автора по много направления. Не че това ме плаши, даже обратното. За да си обективен, трябва независимост. Но тогава си изправен пред алтернативата да си изкарваш прехраната с нещо друго, което да ти даде свободата да практикуваш свободна журналистика, без да се съобразяваш и да слугуваш никому.

Вариант е също така човек да си има частен бизнес и паралелно с това да практикува професионално писане. Много е трудно. Хората са зли, отмъстителни, до амбициозност да сринат някого, ако ги е портретирал публично в реални мерки. Трябва и характер да си журналист и критик.

Преди имаше признати авторитети: проф. Боянка Арнаудова, проф. Розалия Бикс, проф. Юлиан Вучков, проф. Розмари Стателова ... Всички трепереха при появата им в залата, а на другия ден тичаха, за да си купят вестника и да видят какво са написали. Това или щеше да ги срине, или да им отвори вратите за нови успехи. Отрицателната рецензия във вестника беше присъда. Артистът страдаше тихо или се опитваше да стане по-добър, защото авторитетът на печатното слово беше институция. В 26-ата година на новия век всичко е разрушено и по съвсем друг начин.

Преди, на написаното във вестника, нямаше как да сложиш 20 хейтърски коментара и да разбиеш автора. А днес, човек като напише "А", скачат армии от всякакви измислени герои/тролове/задруги/групи, за да плюят, маскарят и хулят и така читателя губи ориентира си: кой прав- кой крив - къде е Истината? Когато под един професионален и аргументиран текст се излеят 20 или 50 организирани хейтърски коментара от анонимни профили, масовият читател се обърква. Той вече не оценява качеството на критиката, а брои „лайковете“ и агресията в дискусията. Засегнатото его не ражда творческа амбиция, а агресия. Корпоративният ПР отвръща на удара чрез спиране на акредитации, отказ за интервюта и затваряне на врати. Затова се изисква железен характер.

Критиката днес не е просто естетически анализ, тя е пионерска битка. Но и в наши дни има авторитети. Защото Истината е една. И гласовете, които я показват и казват - да, те са търсени, уважавани, респектиращи. Независимо дали открито или не. Сигурен съм в това. Излиза, че, в днешната реалност, финансовата зависимост е най-големият цензор. Моделът, при който медиите се издържат от спонсорства на културни институции, на практика убива честната оценка.

ЗА АВТОРИТЕТИТЕ И ДНЕШНОТО ПОКОЛЕНИЕ

Проф. Боянка Арнаудова е сред последните истински колоси на българската музикална критика и текстовете ѝ за оперно изкуство са еталон за дълбочина. Ще може ли младото поколение да излъчи достойни последователи. Аз съм скептик.

Преди време младите критици израстваха в редакциите под крилото на авторитети като нея. Институциите (списания, вестници), които осигуряваха тази среда за чиракуване и предаване на занаята, вече не съществуват в този си вид. Музикалната критика изисква години слушане, четене на партитури, познаване на десетки интерпретации и история на компилацията.

Младото поколение днес е възпитано в култура на бързия успех и моменталната реакция в социалните мрежи, което е обратното на академичното търпение на старата школа, към която принадлежи проф. Арнаудова. Истината е болезнена, нека я кажем на глас: за да бъдеш критик на свободна практика в България днес означава да работиш нещо друго, за да се издържаш, а критиката да остане неплатено хоби.

Днешните млади артисти и критици живеят в силно свързан дигитален свят. Те се боят от конфликти. Да напишеш тежка, обективна и негативна рецензия за свой колега или за институция означава автоматично да бъдеш изключен от общността, да си навлечеш гняв в мрежите и да затвориш врати пред бъдещи проекти.

Ерата на големите критически школи в България приключи.

Единственият шанс за появата на „наследници“ е по изключение – единични фигури и независими издания, които имат друг източник на доходи, силен характер и вътрешна потребност от Истината. Те няма да са продукт на системата, а ще са бунтари срещу нея.

Музикално-сценичните жанрове (опера, балет, оперета, мюзикъл) са огромно изпитание за критика. Тук не оценяваш просто аудио запис. Оценяваш комплексен организъм: вокална техника, оркестрово водене, режисьорска концепция, сценография и актьорска игра. За да напишеш рецензия за оперна премиера „аргументирано и с тежест“, трябва да си енциклопедист.

НУЖНА Е ЗАДЪЛБОЧЕНА АКАДЕМИЧНА ОСНОВА

Защото не може да пише по интуиция или просто „по усещане“. Трябват текстовете да са подплатени с желязна теоретична аргументация. Когато посочиш несполука в режисурата или грешка в интерпретацията на партитурата, то трябва да я докажеш чрез историята на музиката и законите на театъра. Срещу такъв текст никой директор не може да каже просто: „Този не ме харесва“.

За да те уважават на основата на онова, което пише, се изисква интелектуално достойнство. Да изградиш обективна картина, да портретираш сцената в нейните „реални мерки“, без да използваш обидни квалификации, но и без да спестяваш провалите. Езикът да е богат, аналитичен и авторитетен. Когато критиката е поднесена с такова културно ниво, тя тежи като закон.

Мисля си, че днешните оперни и филхармонични директори изобщо не си дават сметка какво губят, когато затварят вратите си за подобна обективна критика. Защото като че ли за тях спокойствието в ПР пространството е по-важно от художественото качество. А това е крачка към опиянението и липсата на основа, ориентир и вярно отражение на всичко стойностно около нас, което се случва, но и за провалите и неудачите, които публиката е видяла с мълчание.

Музикалните хроники днес са необходими. Защото са летопис на значимите събития в музикалния и културния живот на страната. Но, оценени правдиво, обективно, аргументирано и точно. Без сериозна критика едно културно събитие изчезва в секундата, в която завесата падне. Хвалебственият ПР съобщава само, че събитието се е случило.

Единствено професионалната рецензия го документира в реалния му контекст за поколенията напред. Тя казва каква е била реалната художествена стойност на епохата.

В морето от дигитален шум и агресивна реклама интелигентният зрител има нужда от навигатор. Изкуството не може да се развива в инкубатор от фалшиви комплименти. Без честно огледало артистите и режисьорите губят критерий, самозабравят се и затъват в провинциална посредственост. Обективната критика е единственият интелектуален коректив.

Кому е нужна музикалната критика? И кой да плаща за нея?

В наши дни истинската музикална критика се е превърнала в донкихотовска битка. Тя се издържа не защото е икономически печеливша, а защото все още има единици идеалисти с характер, които отказват да позволят на посредствеността да спечели битката за културната ни памет.

/Иван Върбанов/

Вицепремиерът Иво Христов: "Правителството ще осигури всико необходимо, за да се случат нещата както трябва!"

• В рамките на настоящия бюджет правителството отделя за "Евровизия" 20 милиона евро, от които 15 милиона са за гаранцията за организационния процес, а останалите средства - за текущи нужди. В бюджет 2027 ще бъде заложена нова сума.

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - БУРГАС - 20 август - 

Най-накрая! Вицепремиерът Иво Христов посети Бургас, осъществи среща с кмета Димитър Николов и екипа му. 
Така г-н Христов влезе в ролята си на представител на правителството, вицепремиер, който организира, контролира, координира, ръководи и т.н., според неговите правомощия и функции процесите, свързани с реализацията на "Евровизия" у нас през май 2027 г.

Зарадвах се, че не видях наоколо да кръжи отново Милена Милотинова, Генералният директор на Българската национална телевизия. Все пак тя има договор за управление на телевизията, а напоследък все е пред камерите, за да обяснява как предстои много работа, как машините са на поляните и зариват или отриват, как наблюдава залата. Всичко това като оперативно ръководство е работа и задача на вицепремиерът Иво Христов.

Иво Христов бе придружаван от г-жа Перса-Анна Накова - началник на неговия кабинет, видяха нашите репортери и оператори. Тя встъпи в новата си роля на 18 май т.г., а преди това бе началник кабинет на министъра на културата Найден Тодоров, с когото пък активираха процеса за домакинството на ЮНЕСКО у нас, което срещна отпор в следващия кабинет и така и не се случи.

Вицепремиерът обяви пред репортерите днес на медиен брифинг пред сградата на Община Бургас, че благодарение на активността на работата на екипа на Димитър Николов процесите по обявяването и провеждането на обществените поръчки ще бъдат в срок, даже изпреварващо.

Нещо любопитно от изказването на Христов: "Във философията на правителството, ние не делим страната на столица и провинция! И то в епохата на модерните комуникации и транспорт". 

И така трябва да бъде! Прав е Иво Христов!

И продължи - "Сърцето на България бие там, където са събитията. Там, където са хората. Там, където се случва нещо. И Бургас в момента е една от най-динамичните места в страната."

Държавата ще участва пълноценно в реализацията и домакинството на "Евровизия". Всъщност, когато Дара спечели голямата награда, никой у нас не беше планирал, не беше се готвил и не беше правил разчети: държавата има ли пари, може ли да посрещне харчовете - разходите не са никак малки, как ще се справим с този финансов ресурс, който трябва да се планира и задели в бюджета.

"Ще осигурим всичко необходимо, за да се случат нещата както трябва", подчерта Иво Христов. 
Сумата за тази година, в рамките на настоящия бюджет, е 20 милиона. От тях 15 милиона евро ще бъдат за гаранцията за организационния процес, а останалите средства са за текущи нужди. В новия бюджет за предстоящата 2027 г. ще бъде заложена нова сума, когато му дойде времето, която ще е за новата календана година.

Кметът на Бургас и БНТ ще решават накъде трябва да бъдат насочени средствата. 

"Правителството възприема "Евровизия" като възможност да се брандира България. Ние предлагаме цялата гама от туристически услуги, но все още не сме така разпознаваеми като Италия и Гърция", заяви Иво Христов.

Бургас и правителството заявяват своите амбиции.

Иво Христов обаче направи едно изказване - оценка по отношение на управлението на София и Бургас, което не знам колко бе на място в момента. Нали всички отчитаме, че БНТ и Евровизия с експертната комисия сами и независимо са взели решението за града - победител. 

"Бургас е с работещ икономически модел, а в София имаме криза в управлението в последните години." - така вицепремиерът мотивира избора на Бургас, от негова гледна точка и допълни: "Достатъчно е човек да се разходи в централната част на Бургас и София и ще открие разликите."

Вицепремиерът Иво Христов ще се грижи на институционално ниво да бъде обезпечено всичко като подготовка и реализация.

На добър час и успех!

/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, Иван Върбанов/ 


 

ПРОБЛЕМЪТ С НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИТЕ СМЕТИЩА ОКОЛО КОНТЕЙНЕРИТЕ ЗА БОКЛУК В Ж.К. ДРУЖБА 1 ОТНОВО Е НА ДНЕВЕН РЕД!

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - СОФИЯ - 18 август - 

Наш екип днес отново посети столичния квартал "Дружба" 1, за да провери от последната ни публикация дали има развитие по темата с нерегламентираните депа за боклук, които се формират между контейнерите за отпадъци. Макар и те да са с надпис "Екопак" или "Титан", служителите на чистотата информираха нашите репортери, че всъщност вече дейностите и техниката са към районния кмет и община.

За нерегламентираните сметища около блоковете 9, 10, 11 в ж.к. Дружба 1 писахме на 28 юли т.г. Няколко дни след публикациите ни последва светкавична реакция от кмета на района - Петко Краев, представител на ПП "ГЕРБ", за което го похвалихме. 

Тогава установихме, че по думите на служителите от чистотата причините за натрупване на камари от отпадъци - домашни мебели, дивани, фотьойли, маси, шкафове, но и строителни материали - дограми, тухли и т.н. - е счупената техника и камион, с които са били товарени и извозвани едрите предмети, струпвани между контейнерите за боклук. 

Установихме, че редовно се обслужват самите контейнери, камионите са с GPS и минават по график, абсолютно редовно.

Установихме и, че нерегламентираните депа се формират от лица, които в тъмната част на денонощието с морни - преводни средства идват и изсипват килограмите обемни отпадъци. 

Писахме и за идеята - да се поставят соларни камери, които да видеозаснемат нарушителите, на които да бъдат съставяни актове по номерата на колите и по лицево разпознаване.

Това беше преди 18 дни. 

Днес репортерската ни проверка установи отново, че с дни стоят камари отпадъци между контейнерите. Те не се извозват, твърдят нашите читатели, жители от района. Говорим в частност за местата около блоковете 9, 10 и 11. 

Така проблемът продължава да стои на дневен ред и да няма решение.
Дали отново техниката е счупена от работа?
Дали няма работна ръка?
Дали няма средства за наемането им?

Междувременно на сайта на района и на Столична Община се появиха обяви, че се търсят инспектори по чистотата, които да контролират и да се занимават с проблема. Значи, все пак се търсят решения някакви. 

Но, сега, в жегите и лятото няма как картината да е тази, която улови нашата репортерска камера.

Очакваме действия. 

Междувременно ще продължаваме да наблюдаваме развитието на кризата с натрупването на боклуци в нерегламентираните зони около контейнерите за боклук в ж.к. Дружба 1. 

Господин Бойко Борисов, явно кметът има нужда от подкрепа как да подходи. 

Ние също сме на линия, за да се реши проблемът. 

Въпросът е как и кога?

Гледката е ужасна. А и здравето на хората трябва да бъде защитено и гарантирано.
Нали?

/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, Иван Върбанов/