Иван Върбанов, журналист: За измеренията на „Опера на площада“

 

• Софийската опера и Пламен Карталов спечелиха битката за високото изкуство под звездите пред катедралата „Св. Александър Невски“.

ИВАН ВЪРБАНОВ

Форматът „Опера на площада“ тази година се пребори с липсата на средства и бюджетни ограничения.
И вече можем да кажем – Софийската опера и Пламен Карталов спечелиха битката.
В центъра на столицата, пред вратите на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, където е изградена инфраструктурата на цял открит оперен театър – филиал на Националната опера, се случват всички спектакли от програмата. И то при огромен интерес на публиката, която посреща с интерес, радост и възхищение видяното.

И това не са просто суперлативи или рекламни изречения тук, а е самата истина. Софийска опера публикува на фейсбук страницата си записаните реакции на хората след спектаклите. И те съвсем сърдечно разказват за своя възторг от видяното.

А мисля си, няма как и да е иначе.

Предпоставките са налице: най-високо качество, първите певци на оперната ни сцена, гостуващи солисти от висок клас, професионализъм на световно ниво, организация и технологичен процес на реализацията на най-високото ниво, творческа реализация, енергията на катедралата, примесена с аурата на сърцето на София. И връзката на изкуството, което се случва на сцената, пред очите на публиката, настанена на изградените специални трибуни под звездите. Директна връзка на неземното музикално изкуство, идващо и оставащо във вечността. Музика, написана преди век, която звучи днес, но ще остане във вечността и след нас. Силата и магията на музиката, на оперното изкуство – в неговата непреходност, в неговата висота, и която със сигурност е портал и мост към други светове, заради необятната сила и въздействие на театъра, танца, вибрацията на оркестровото изпълнение и поразяващата красота на човешкия глас.

И нека тук да обърна внимание: солистите на Софийската опера пеят на живо пред публиката БЕЗ МИКРОФОНИ. В акустична среда, която екипът на Националния ни оперен театър е постигнал там, на площада. Винаги съм се възмущавал от употребата на микрофони в музикални спектакли в други театри, и то без да има нужда от това – жанрово или стилистично. Защото микрофоните често стават нож с две остриета – уж помагат на певци, които имат нужда от подсилване на гласовете си, за да се чуват и да преодолеят  оркестровата завеса, но често именно микрофоните могат да преобразят един глас, да го сплескат, да го фалшифицират или да го представят във фалшив мащаб.
Та пак да подчертая дебело: ПЕВЦИТЕ в спектаклите на Софийската опера във формата „Опера на площада“ ПЕЯТ БЕЗ МИКРОФОНИ. Аплодисменти за това! – за тях и за екипа, който е постигнал майсторството да осигури необходимата акустична кутия и среда.
Затова сте №1, колеги!

И нека добавя – неповторимо визуално пиршество, монументална гледка, зрелищни костюми и сценография, истории, които ни вълнуват и докосват и днес.

Вече минаха първата тройка спектакли на „Селска чест“ и „Палячи“.

Предстоят следващите два – на 15-и и 17-и юли. След това „Мамма миа“ – в края на месеца. На 1-ви август е „Рилският пустинник“, а на 9-и август – силен финал с „Турандот“.

 Дали ще има в бюджета повече средства за култура, за опера – предстои да видим. Но е факт, че екипът на Софийската опера не спира и работи неуморно. За да осигури приходите си, да изработи с труда си средствата, необходими за достойното функциониране на първия ни оперен театър. Без компромиси, без халтури, без отстъп от най-високите професионални и естетични стандарти. Факт, достоен за уважение!

Нека отчетем още нещо важно: публиката на „Опера на площада“ е съставена от зрители, които са много разнородни. И тук не са само хората с необходимост и жажда за високото изкуство, както например е публиката на Вагнер, но и хора, които дори не ходят на опера в традиционния ѝ дом. Това е една от стратегическите задачи, които Пламен Карталов споделя, че си е поставил. Площадният формат всъщност да бъде магнитът и онази входна врата към залата на Софийската опера, и към голямото оперно изкуство, които да приласкаят нови почитатели, нови приятели, нови зрители. И след възторга си от видяното на площада да поискат да видят и още от продукцията на Националната опера.

Задачата е част от стратегическия мениджмънт на Софийската опера, която се случва по блестящ начин. Изпълнява своите задачи и функции, с грижа за възпитанието и привличането на нови публики.

Ето ви още няколко функции и роли на фестивала „Опера на площада“, които би трябвало властите у нас да осъзнаят и видят, за да няма питанки и чуденки при осигуряването на средства и ресурс за продукциите на Софийската опера – визионерство, образование, принос към развитие на българската култура и среда, отстояване на традициите и опазване на българското изкуство и култура. Всички онези високи цели и мисия, които са записани в Закона за закрила и развитие на българската култура, претворени на дело.

Програмата на фестивала е на сайта на Софийската опера, билети не зная дали все още има. Аз очаквам с нетърпение спектакъла с представянето на двете едноактни опери „Селска чест“ и „Палячи“ под палката на Даниел Орен на 15-и с огромно нетърпение.

А след това ще видя и в края на месеца едно от представянията на „Мамма миа“, за да се заредя с лятна енергия и слънчево настроение от хитовете на ABBA. Защото, вече съм виждал, спектакълът обединява хората, които запяват на един глас познатите мелодии – усещане за споделена радост, което прави изживяването на този мюзикъл повече от представление, и е скок към лятното настроение и ваканцията, която предстои за всички нас.

И нещо съвсем на финала: когато отивате за спектаклите на площада на Софийската опера и балет, ще минете и покрай бюст-паметника на колосалния, легендарен български бас Борис Христов. Поспрете за минута, поклонете му се, оставете цвете. Защото геният на Борис Христов остава непреходен и ще бъде еталон за величие в световната класическа музика. Със сигурност променящият се непрекъснато свят, колкото и да се трансформира, ще бъде в плен на величествения звън на камбаните на „Александър Невски“ и дълбокия, разтърсващ бас на феноменалния Борис Христов – два символа, два жалона, които, дори когато нас ни няма на този свят след време, ще продължават да напомнят на бъдещите поколения за силата на българския талант и безсмъртието на изкуството, което остава във вечността.

Билети за фестивала „Опера на площада“ могат да бъдат закупени и от мобилната каса на площад „Св. Александър Невски“: Отворена е директно на мястото на събитията. Работи от вторник до неделя (понеделник е почивен ден) с работно време от 11:00 до 13:00 ч. и от 17:00 до 20:00 ч.
Централна билетна каса: Намира се на адрес ул. „Врабча“ № 1. Работи от вторник до неделя (понеделник е почивен ден) от 09:00 до 14:00 ч. и от 14:30 до 19:30 ч. (през уикенда отваря в 10:00 ч.).

/Репортерски хроники, Иван Върбанов/