/СОФИЯ/ - 7 октомври - категория: Национална сигурност -
Над четири часа продължи Консултативният съвет за национална сигурност, свикан от президента Илияна Йотова след вчерашните атаки с дронове по въздух и по вода върху чуждестранни търговски кораби в икономическата зона на България в Черно море.
След края на Съвета Илияна Йотова направи следното изявление пред медиите към обществеността:
"Добър вечер колеги, ще ви запозная със становище какви предложенията направени след денешното заседание на извънредно две конститутивен съвет за Национална сигурност на тема актуални рискове и заплаха за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна.
Войната на Русия срещу Украйна доведе до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море.
Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и инфраструктурата на Република България в контекста на войната в Украйна и с оглед на възникналите през последните дни инциденти в Черно море.
В рамките на заседанието бе констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Руската Федерация и Украйна, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион. Налице е тенденция за нарастване атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до потапянето им и загуба на човешки живот.
Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване.
Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой все по-високо технологични и все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличи заплахите за критичната инфраструктура на Република България, намиращи се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната.
С оглед на инцидентите и стратегически обекти на Българската отбранителна индустрия беше отчетено, че пред страната ни са налице сериозни предизвикателства в осигуряване защитата на критичната инфраструктура.
В рамките на заседанието беше постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на приетите от Министерски съвет мерки за противодействие на посочените заплахи. Беше идентифицирана необходимостта от извършване на анализ относно промени в нормативната нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки.
Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт:
(те бяха приети с мнозинство от 3/4 от гласовете на присъстващите, в съответствие на закона, като представители на три парламентарни групи бяха против).
КСНС категорично осъжда ударите на търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите.
След приключването на проверката, изпълнителната власт да уведоми обществото за резултатите. Най-големите гаранции за нашата сигурност е незабавното прекратяване на огъня и незабавното използване на всички дипломатически канали за постигане на мир.
България трябва да участва активно в този процес.
Продължаване на изпълнението на предприетите от изпълнителната власт мерки за противодействие на рисковете и заплахите, усилване на мерките за морска осведоменост чрез използването на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение.
Ускоряване на процесите за модернизация на въоръжените сили с цел на придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие, в тясно сътрудничество с НАТО и ЕС.
Изпълнителната власт да анализира и да предложи на вниманието на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база, с цел подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната.
Поддържане във висока степен на готовност на националната система за търсене и спасяване по море.
България да задейства капацитета си на пълноправен член на ЕС и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологични интереси, както и стабилността на региона.
Чрез дейността на НАТО за повишена бдителност - Източен Страж, съществува възможност за искане от наша страна за увеличаване приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион.
Задействането на възможностите за допълнително разполагане на средства въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителна система, антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие.
Предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо.
Свикването на консултации по чл. 4 е непродуктивно на този етап, тъй като обсъждане на подобни инциденти бе възприет подпод само да разгледан в рамките на Северноатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки.
България да предложи на ЕС да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море, като част от стратегическия си подход към Черноморския регион.
При необходимост, да се задейства механизмът за гражданска защита заради еколотичен риск. Задействане на инструментите за наблюдение на сателитния център на ЕС за индикация на заплахите.
Финансови компенсации за евентуални понесени загуби.
България спешно да предприеме консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките по търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването.
България да поеме активна роля за преговори за намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море - Русия, Украйна, България, Румъния, Турция и Грузия, за мораториум на бойните действия в Черно море и за превръщането му на зона за споделена сигурност.
Темата за Черно море и решенията за безопасност да бъде представена на всички европейски формати, в които България участва и на срещата върха на ЕС на 15 и 16 октомври тази година.
Отправяне на искане към ООН за задействане на механизмите на Международното морска организация на ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и приемане на Резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в Черно море.
/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, текст: Иван Върбанов/