УДИВИТЕЛНА ГЕРГАНА РУСЕКОВА КАТО САНТУЦА В "ОПЕРА НА ПЛОЩАДА"

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - СОФИЯ - 15 юли -

Иван Върбанов

Удивителна Гергана Русекова като Сантуца в спектакъла "Селска чест" на Маскани от формата "Опера на площада" днес 15 юли.
Красив обемен глас, който се носеше без проблем и покриваше звуково цялото открито пространство пред катедралата "Свети Александър Невски". Линия, извайване на тоновете, белкантово преливане. Чувствено и въздействащо пеене, с отлично дозиране и владеене на полюсните динамики от пианисимо до фортисимо и форца. Нежност и драматизъм. И лична артистична аура на сцената, която привлича зрителя да следи всяко нейно действие, жест, детайл.
Гергана Русекова пя с топлотата и отчаянието на своята героиня. И сякаш усещах, че едновременно е 100% вътре във всяко едно преживяване от драматургичния разказ на Сантуца, а едновременно с това бе отделена някак леко встрани, за да контролира майсторски фонирането, вокализирането, баланса, регистрите, да дозира силата на емисията спрямо музицирането на оркестъра и изискванията на майстора на пулта - безкомпромисният Даниел Орен. Той водеше със страст и стръв всяка нота от "Селска чест", екзалтираше музикантите, певците и публиката с пълната си отдаденост и перфекционизма при интерпретацията на музикалната партитура.
Гергана предаде всичко, което има в нейния образ - и любовта, и трагедията, и ревността.
Вокалният ѝ образ бе изграден, изпълнен и претворен с респектираща за мен прецизност, певческа интелигентност, класа и красота на изпълнението на вокалната партия.
Сърдечни поздравления и респект!



Весела Янева, която направи своя дебют в Мама Лучия, пя толкова уверено и стабилно в тази роля, че аз няколко пъти направих справка дали това не е италианска гостуваща певица от екипа на Даниел Орен или е нашата Весела Янева. Звукът бе пробивен, събран и фокусиран напред и нямаше никакво съмнение дали певицата ще се чува в откритото пространство още от първите фрази, които изпя. Убедителна, да! Това най-точно обрисува представянето й. Със сила на въздействието, изобразяващо вокална зрялост и дълбок психологизъм. Весела пресъздаде съвсем автентично и органично образа на страдащата майка, с нейната болка и преклонение пред съдбата. Мисля, че може да се потърси в пластиката на образа една по -близка възрастова образност, умората, бремето, тежестта на възрастта. Доколкото на моменти нейната Мама Лучия бе доста жизнена и енергична. Но, това е субективна преценка - на зрителите, и на интерпретатора - къде и колко да е мярката. Отлично представяне за Весела Янева. Поздравления!

Роман Борденко бе прекрасен Алфио и блестящ Тонио в "Палячи". Обемен, свеж и тембрист баритон, който пее без никакъв натиск, без пресиране, с безупречна техника, която му дава възможността да прелита през регистрите на гласа без да губи цвят и емисия, и без да предизвиква у слушателя усещане за напрежения. Класен певец, от който струеше свобода на сцената и лекота на изпълнението. Драматичен баритон от съвременната оперна сцена, но без истеризиране, без пресилване, без претенция за надуване на тона или емисията. И това е огромен плюс за него. Естествената лекота и свобода, която струи от певеца при поднасянето на вокалните партии. Пя с пластичност на вокалната линия, без да къса при преминаването в различните регистри, а сякаш донаслагваше или обръщаше въздуха, за да се изкачи в пределните си височини на високия регистър. Завършекът на знаменития Пролог в "Палячи" с очаквания от публиката Ла бемол (A♭4), превърнато в традиция, въпреки че композиторът Руджеро Леонкавало не го е написал в оригиналната партитура, прозвуча мощно, чисто и абсолютно свободно - без усилие и напрежение на фонирането. Изключителен професионалист на най-високо ниво, на който предстоят още и още успехи по целия свят.

Благодарности за всички солисти на сцената, на хора, на оркестъра, на техническите служби за празника, който ни подариха. Звезди под звездите в магичната оперна нощ - необикновено и запомнящо се преживяване - за изпълнителите, и за публиката. 

/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - ИВАН ВЪРБАНОВ/