Репортерски хроники – София, 13 август
От Иван Върбанов, журналист
Днес излезе наяве Управленската програма на управляващата партия „Прогресивна България“, което много ме зарадва.
В Приоритет 1.8. „Дигитализация и прозрачност на публичните ресурси“ от програмата се казва буквално:
„Прекъсване на порочните практики при ценообразуването и скрити зависимости при публичните разходи чрез разработване и въвеждане на автоматизирана Система за Интегриран Граждански Мониторинг и Анализ (СИГМА), с която възлаганията се реализират в единна дигитална система с всеобхватна информация и алгоритми за проверка на базата на ИИ модели.“
Чудесно!
Нека тогава погледнем във въпросната система СИГМА по повод на един от най-големите стратегически проекти за страната по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) – дигитализацията на архивите.
СИГМА (sigma.midt.bg) е публична платформа със свободен достъп, без регистрация, която показва как и къде се разходват средствата на държавните институции и общините чрез обществени поръчки. Данните постъпват автоматично от Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) и се актуализират в реално време. Платформата е с отворен код и предоставя всички масиви за свободно изтегляне и последващ анализ. Първата ѝ версия бе разработена от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация без допълнителен финансов ресурс, с използване на изкуствен интелект в процеса на разработка.
Какво виждаме в СИГМА по отношение на конкретни обществени поръчки по НПВУ и по-точно по Инвестиция C11.I7 „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви“?
Може ли определено дружество да монополизира публичен ресурс?
Всъщност монополът може ли да (не) е случаен, а да е узаконен чрез изискването за съвместимост с конкретни чуждестранни системи?
Така например, когато обществена медия с държавно финансиране внедрява архивиращата система NOA и дигиталния плейут Dalet, тя доброволно влиза ли в капан?
Дигиталният плейут (Digital Playout) е специализирано софтуерно и хардуерно решение, което управлява автоматизираното излъчване на съдържание в реално време. Това е „сърцето“ на всяка съвременна радио- или телевизионна станция.
Системата Dalet (в частност сериите Dalet Radio Suite и Dalet Galaxy) е един от световните лидери в тази област. Нейната основна функция е да дигитализира, организира и автоматизира целия работен процес в медията, като управлява медийните активи. Тя съхранява всички аудио и видео файлове на едно място, като ги придружава с метаданни (информация за автор, дата, съдържание, времетраене), позволявайки на журналистите и редакторите да открият и заредят даден звуков файл или архив за броени секунди директно от компютрите на бюрата си.
От друга страна, NOA (съкращение от австрийската компания NOA GmbH) е световен стандарт и специализирана технологична платформа за мащабна дигитализация, управление и дългосрочно съхранение на аудиовизуални архиви.
Ако Dalet управлява ежедневното излъчване на живо в ефира, то NOA е „цифровият трезор“, в който се пази „златният фонд“ (стари ленти, магнетофонни записи, плочи и CD-та).
Институции използват платформата за прехвърляне на стотици хиляди исторически записи в цифров формат.
Внедряването на подобна система изисква огромна и скъпа инфраструктура (сървъри, софтуерни лицензи и поддръжка). Тъй като конкретната медия започва да зависи изцяло от този софтуер за ежедневното си излъчване, тя се оказва силно обвързана с фирмата, която поддържа и лицензира съответната система на местно ниво.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е тъй като официален партньор и представител на тези марки за България е само едно дружество, то никоя друга фирма да не може да предостави изискваното от производителя „официално писмо за съвместимост“?
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е параметрите на поръчките да са били задавани по спецификации, които само едно конкретно дружество покрива?
Из доклада на Комисията, извършила подбор, разглеждане, оценка и класиране на постъпилите оферти за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Поддържане и развитие на система за дигитализация и архив NOA", открита с решение рег.№ F528404 от 7.10.2024 г. в системата ЦАИС. Докладът е подписан на 12.12.2024 г. от комисията.
.png)
На каква информация се натъкваме при справка в СИГМА?
При изпълнението на проекти, включително по Проект 43 за дигитализация на архивите по НПВУ, обществена медия с държавно финансиране залага задължителни критерии за съвместимост с вече внедрените външни софтуерни платформи (като марките NOA и Dalet).
Тъй като правата за поддръжка, миграция и отдаване под наем на лицензи за тези системи на територията на страната се държат от точно определено софийско дружество, пазарът бива служебно елиминиран. Нито един друг ИТ или звукотехнически интегратор не може да предостави нужното писмо за съвместимост.
Резултатите от този механизъм са видими в официалната статистика за дейността на въпросното дружество за периода 2021–2026 г.:
Частната компания е спечелила общо 9,3 милиона евро от обществени поръчки, като над половината от тях – 5,2 милиона евро (56,2% от целия ѝ бизнес) – идват директно от бюджета на само една обществена медия с държавно финансиране.
Данните показват, че фирмата печели 20 търга с подадена точно 1 оферта.
А знаем, че когато няма състезание, липсва и натиск за намаляване на цените.
Поглед към някои от договорите:
- Договор за надстрояване и миграция на технологична система на стойност 1 милион евро – спечелен с 1 оферта.
- Договор за поддръжка и развитие на архивна система за 409 хиляди евро – спечелен с 1 оферта.
- Договор за наем на хардуерно оборудване за дигитализация по ПВУ за 540 хиляди евро.
Резултатът: милиони от нашите данъци и европейските фондове по ПВУ се изливат в купуване и наемане на лицензи от един-единствен доставчик.
Разбира се, че всичко е законно!
Редакцията остава на разположение да публикува официалните становища на визираните институции и бенефициенти по споменатите процедури.
/Репортерски хроники, Иван Върбанов/
Няма коментари:
Публикуване на коментар