The News BG Reporter e-newspaper: ИТАЛИАНСКИЯТ ЛИЦЕЙ ПРАЗНУВА С ИЗЛОЖБА И КОНЦЕРТ С 600 ДЕЦА НА СЦЕНАТА НА ЗАЛА 1 НА НДК

Италианският лицей в Горна баня празнува с изложбата "Цветна палитра", а 600 деца ще пеят и танцуват в Зала 1 на НДК

От Иван Върбанов, журналист

В началото на Светлата седмица бе открита уникалната и разнообразна жанрово експозиция под наслов "Цветна палитра". 

И, уверявам Ви, изложбата наистина е цветна!
И респектираща!
И удивляваща!

И не само, защото представя повече от 100 творби, създадени от възпитаниците на Италианския лицей в Горна баня, елитното училище на Министерство на културата.

А и защото тя представя арт произведения, които са създадени и представят изумително талантливите деца - автори, които са създавали със слънчево въображение, с палитра от усмивка и проникновение, с внимание към детайла.

Деца, които са рисували са и са ваяли своите авторски платна, икони, кукли, творби от дърво и тъкани, върху които проектират видяното през очарованието на  детските любопитни очи.
Които рисуват, сякаш летейки с разперените криле на безграничността и силата на дарованието си.
Които демонстрират и заявяват респектиращ потенциал, майсторски водени в своито изпълнения от ръката на техните ментори - преподаватели.

А в резултат на този синтез от обстоятелства, бликаща енергия, любов към изкуството, талант и вдъхновение пред очите на публиката в Арт галерията на НДК са произведенията, които посетителите могат да видят само за 7 дни - до 30-и април.

Заключителните акорди на тази палитра ще постави грандиозният Гала - концерт, който подготвят с трепет и ентусиазъм ученици и преподаватели, и който, вярвам, ще взриви Зала 1 на НДК от възторг и аплодисменти!

На сцената ще бъдат 600 деца, които ще танцуват народни танци, хип-хоп, бални танци и класически балет, ще пеят и ще представят своето актьорско майсторство, ще изпълнят фрагменти от художествената гимнастика, та даже и демонстрации по таекуондо.
Мега - събитието е на 30-и април от 18 часа. 

Но, първо идете да видите "Цветната палитра", където ще Ви благословят иконите на Свети Никола (Свети Николай Мириклийски Чудотворец),  Свети Иван Рилски и Света Богородица ... 
Нека поздравим с успеха на изложбата преподавателите: д-р Десислава Данева, Даниела Ефремова, Светослава Асенова, Румяна Боева- Цветанова и Христиан Маринов и техните възпитаници!

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ НЕКА ПОЖЕЛАЕМ НА ВСИЧКИ - УСПЕХ И УСТРЕМ!
ЛЕТЕТЕ НА КРИЛЕТЕ НА ЗНАНИЕТО, ИЗКУСТВОТО И ТВОРЧЕСТВОТО, ТАЛАНТА И КРАСОТАТА!
НА ДОБЪР ЧАС!

Националното училище по изкуствата в Русе празнува 65-годишнината си! Честито!

Иван Върбанов, журналист

Млади дарования от Националното училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" в Русе излизат на престижната музикална сцена на Държавна опера - Русе като солисти на Русенската Филхармония.
И това е така, защото на 24 април елитното училище на Министерство на културата чества своя рожден ден.
Школото е уникално, доколкото приема и обучава млади таланти във всички изкуства – музика, танц, изобразително изкуство. През годините училището е изградило и създало десетки български музиканти. И разбера се, нека кажем, че основните кадри, които са сърцевината на Русенската опера - оркестранти, оперни и балетни артисти - всички те са възпитаници на русенското Училище по изкуствата.
Съвсем естествено, днес много от възпитаниците вече са в ролята на преподаватели и пазители на русенската школа.
В Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ се обучават над 500 ученици в различни специалности, изучават се музикални инструменти в пълния им набор: пиано, цигулка, виола, виолончело, струнни инструменти, китари, духови инструменти. Има също балетен клас, актьорско майсторство, народни танци и живопис.
Всъщност, във връзка с 65-годишнината на училището са планирани много прояви. Бивши ученици, които сега са по света, се връщат, изнасят рецитали и камерни концерти.

 
В рамките на „Мартенски музикални дни" фестивалният оркестър, който е изграден само от бивши възпитаници на училището, имаше традиционно участие в деня на закриване на фестивала. Тази година отбелязваме 15 години от създаването на русенския фестивален оркестър - уникален състав от възпитаници на училище, без аналог по света. Участниците свирят в 19 държави на 4 континента, всички те следовници на наученото в русенското школо.

Дългогодишен директор на образователната институция е Мария Дуканова. Завършва СМУ „Проф. Веселин Стоянов“ -  Русе и БДК – София със специалност Музикознание. Работи като преподавател по история на музиката в НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, а от 1996 г е негов директор. Автор е на множество публикации в местни и национални медии, както и на концертните програми на МФ „Мартенски музикални дни“. Създател на уникалния за света и страната Русенски фестивален оркестър, който събира всяка година  талантливи български музиканти от цял свят, възпитаници на НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ – Русе. От 1997 година е председател на организационния комитет на Международния конкурс „Франц Шуберт“. Била е член на жури на национални и международни конкурси в България и Украйна. Отличена е с Грамота и Плакет от Министерство на културата, Специална награда от СБМТД за принос към българската култура, Награда „Русе” за цялостен принос и дългогодишна дейност в областта на изкуството и културата, Почетно отличие „Неофит Рилски“ на МОН  и други.

Нека пожелаем на ученици, учители и родители здраве, вдъхновение и много жар в опазването на искрата и съхраняването на Светлината, която даряват с изкуството си талантливите даровити деца в училището по изкуства в Русе. Пазете достойно името на Вашия патрон - проф. Веселин Стоянов! Отстоявайте наученото, стандартите и високия професионализъм във Вашето творчество! И където и да сте, никога не забравяйте от къде сте тръгнали, преди да разперите крила за Вашия стремителен полет! 
Честит празник!

The News BG Reporter - online newspaper, 17 април 2025

„Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ на режисьора Боян Крачолов с премиера в Народния театър на 28 април

        
         В края на месец април - на 28, 29 и 30-и, се задава премиерата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ на режисьора Боян Крачолов. Спектакъл, който се представя на първата ни театрална сцена - Народния театър "Иван Вазов".
        Във време, в което истината е въпрос на гледна точка, а реалността изглежда повече като сценарий, който някой друг пише, драматургията на Том Стопард звучи не просто актуално, а тревожно пророчески.
        Пиесата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, която младият режисьор Боян Крачолов поставя в Народния театър „Иван Вазов“, е хитът на британска сцена отпреди почти 60 години и изстрелва Том Стопард в световната театрална орбита. Въпреки че оттогава е минал повече от половин век, днес историята на второстепенните герои от „Хамлет“ изглежда като философско ръководство за оцеляване в света на постистината.
        Пиесата обръща класическия текст на Шекспир наопаки, за да ни покаже какво се случва с онези герои, които в оригинала почти не съществуват и са някъде там – второстепенни, някакъв план Б. Тя е съвършено театрална игра – остроумна, парадоксална, философска и смешна – но под смеха се крият въпросите, които Стопард задава през цялото си творчество:
        Отговорен ли си, ако не разбираш сюжета? Кой си ти в история, която не си написал сам?
        Един от първите рецензенти на пиесата пита: „За какво всъщност става дума, Том?“, но точно в този въпрос се крие есенцията на текста – за какво всъщност става дума в живота, ако сценарият е написан от друг?
        Изгнаничеството и идентичността неслучайно са теми, по които Стопард разсъждава. Роден през 1937 г. в Чехия като Томаш Щройслер в семейството на евреи, бъдещият драматург прекарва детството си между Сингапур и Индия, след като семейството му бяга от нацистите. След смъртта на баща си и повторния брак на майка му с британски офицер той приема нова самоличност – не само ново име, но и нова културна принадлежност. „Британската култура ме оформи. Английският език ми даде дом и свобода“, казва по-късно. Темата за изгнаничеството – било то от държава, от идентичност, от сигурността на еднозначния смисъл – ще се превърне в траен мотив в творчеството му.
        Историята на дебюта му звучи почти като театрална притча. „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ първо е отхвърлена от големите институции, поставена е от студентската трупа Oxford Theatre Group през 1966 г. на Единбургския фриндж фестивал „на сцена с големината на тенис маса“. Постановката първоначално среща пренебрежение. Следва възторг и в крайна сметка – триумф на пиесата.
        Днес, когато ролите следват алгоритъм, всеки е актьор в чуждо съдържание, а езикът все по-трудно успява да улавя смисъла, Стопардовите думи прорязват със своята прецизност.
„Думи, думи. Само това ни остава“, казва един от неговите герои. Но Стопард ни напомня, че именно думите са последното ни убежище – крехки, объркани, понякога комични, но винаги нужни в опита ни да разберем себе си и света.
        Точно затова днес, повече от всякога, си струва да се огледаме в пиесата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ – не за да потърсим готови отговори, а за да усетим сложността на въпросите. Да се засмеем, докато гледаме как двама объркани герои подхвърлят монета в безкраен низ от ези, за да вземат своето решение, което никак не зависи от тях.
        И накрая да се запитаме – а ние на коя страна ще паднем?
Премиерата на спектакъла „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ на режисьора Боян Крачолов ще бъде на 28, 29 и 30 април на Голяма сцена в Народния театър. 
        Постановъчен екип:
        „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ от Том Стопард
        Превод: Светла Манева; Превод на стиховете от „Хамлет“: Александър Шурбанов
        Режисьор: Боян Крачолов
        Сценография и костюми: Борис Далчев и Михаела Добрев
        Композитор: Георги Атанасов
        Хореограф: Росен Михайлов
        Светлинен дизайнер: Мариана Хлебникова
        Драматург: Мира Тодорова
       Актьорите: Ненчо Костов, Пламен Димов, Александра Василева, Александър Кънев, Надя Керанова, Радена Вълканова, Мартин Димитров, Валентин Балабанов, Кире Гьоревски, Иван Николов, Димитър Крумов, Александър Тонев, Асен Данков, Стелиан Радев, Явор Вълканов и Дарина Радева.

/Иван Върбанов, София, 17 април 2025 г. /

ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ С ПРОГРАМАТА НА НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ

       
         Празнични емоции ще подари NOVA на Великден. Специални издания на предавания, селекция от вълнуващи хитови и премиерни филми, както и концерти с любими български изпълнители очакват зрителите по време на най-светлите празници.
        Навръх Великден специалното празничното издание на „Събуди се“ започва в 7:30 ч. и ще продължи до обедната емисия новини. Съботно-неделният сутрешен блок с водещ Марина Цекова ще покаже как православният и католическият свят посрещат Възкресението – репортерите на NOVA ще обиколят България и Ватикана, а историите им ще стигнат до Патагония и Аржентина. Специалните включвания на Румен Бахов ще бъдат от българското море – как се празнува Великден на кораб и какво включва празничната морска закуска са само част от изненадите, които е подготвил за зрителите. В студиото на „Събуди се” ще гори  Благодатният огън, а зрителите ще получат благослов от митрополит Антоний.
         Мариян Станков-Мон Дьо ще се срещне с любимеца на поколения българи Веселин Маринов, а Краси Боев ще отведе зрителите на пътешествие до българско село, в което християни, мюсюлмани и католици живеят в хармония и разбирателство. За най-великия ден в живота си в студиото на предаването ще разкажат Мария Илиева, Башар Рахал, Симо Матев и Георги Бърдаров.
          Топ готвачът Силвена Роу ще сподели рецепта за дубайски козунак, а влюбените Цвети и Патрицио от най-горещата кулинарна надпревара Hell’s Kitchen ще покажат как празнуват заедно Великден един католик и една православна християнка.
          Специалният брой на „На фокус с Лора Крумова“ ще предложи интригуващи разкази – за героя от Сакар планина, преминал през огъня в името на доброто – Светльо Димитров, за семейния дълг на един от сценаристите на мини сериала на NOVA „Майките“ – Лило Петров, както и за връщането на няколко български села към живота. Водещата Лора Крумова ще се срещне още с рапъра Криско и народната певица Николина Чакърдъкова. Епископ Тихон ще разкрие какво е значението на вярата във време нa разделение.
         По време на великденските празници благородната инициатива „Време за надежда“ ще потърси дом на бездомни кучета. В централната емисия новини в дните между 18 и 21 април водещите Никол Станкулова, Деница Стоянова и Николай Василковски ще представят прогнозата за времето в компанията на пухкави екранни партньори, нетърпеливи да се запознаят с новото си любящо семейство.
         Филмов маратон очаква зрителите в почивните дни. На разпети петък предстоят истории за двама готвачи - пълни противоположности в „Щипка романтика“ (12:30 ч.), както и за магията на успеха във „Въпрос на късмет“ (14:15 ч.). Неочаквано пътуване пък ще отведе писателката Франсис Мейс „Под небето на Тоскана“ (16:00 ч.).
         В събота „Бейб в града“ (12:30 ч.) ще потопи публиката във вдъхновяващо пътешествие, а комедията „Четириноги приключения“ (14:30 ч.) ще преплете съдбите на група хора, благодарение на домашните им любимци. Вечерта (22:00 ч.) инспектор Емилиен и таксиметровият шофьор Даниел ще се завърнат, за да спасят японския посланик от Якудза в „Такси 2“.
        В неделния празничен ден зрителите ще могат да видят романтичния филм „Великден под прикритие“, премиерната лента за две сестри, готови да променят живота си – „Преди да те срещна“ (14:15 ч.), както и екшъна „Топ Гън: Маверик“ (20:00 ч.).
        Романтичните филми „Кралска рецепта за любов“ (14:30 ч.) и „Може би любов“ (16:00 ч.) ще покажат колко непредсказуема може да бъде любовта в понеделник. Вечерта дебюта си в българския телевизионен ефир ще направи българския филм „В сърцето на машината“ (21:00 ч.). Завладяващият сюжет се развива през 1978 г. в централния софийски затвор, където група затворници, сред които такива с доживотни присъди, изпълняват принудителен труд в стругарски цех на завод „Кремиковци“.
        Всеки от тях има своя различен път, морал и разбирания. Нужен е само един ден и необикновена случка, за да преобърне цялото им досегашно съществуване.
        По време на великденските празници зрителите ще могат да се насладят на два концерта – в неделя от 22:30 ч. Любо Киров ще накара публиката да „лети“ с магията на музиката в мащабното шоу – “Ново сърце“, а в понеделник спектакълът „Обич и песен“ ще събере на една сцена някои от най-големите звезди на българската музика от 12:30 ч.
      /Иван Върбанов, София, 17 април 2025 г./

ТАНХОЙЗЕР В СОФИЙСКАТА ОПЕРА

Иван Върбанов, журналист

Танхойзер идва в Софийската опера.
Репетиците започнаха.
Вагнер вече шества с девето заглавие в репертоара на първия ни оперен театър.

Постановката ще е дело на директора акад. Пламен Карталов.
Тя ще е само с български певци - уникално, амбициозно и със силна заявка.
Продукция и проект, които са знак за високото ниво и ярко постижение на екипа на Сохисйката опера. И на фона, че Карталов търси и открива нови изпълнители, които да интерпретират Вагнерови опери - измежду родните ни нови вокални таланти. 

2025 година е юбилейна за християнския католически свят.
На всеки 25 години Светите двери на Ватиканската катедрала Св. Петър се отварят и там отиват пилигрими от целия свят, за да получат опрощение и да бъдат благословени.

В постановката в София Танхойзер попада в капана на две различни общества.
Те са метафората на двете огледала на противоположни общности, противостоящи и биещите се морално: едното – носител на безграничните плътски фантазии и свободната любов, а другото – на консерватизма на затворения ретрограден свят, което е пагубно за живота на един артист. Скуката и каноните са пагубни за фантазията и въображението, е разбирането, втъкано в режисьорската концепция.

Сблъсък на две философии и разбирания за живота. Да правиш онова, което искаш и чувстваш или да правиш това, което изисква благоприличието, нормите и моралът. 

Така или иначе музиката на операта „Танхойзер“ изразява и пулсира през аурата на свободния човек. Отвъд предразсъдъците, бариерите, лимитите, границите на догмите, правилата, та дори и мисленето ни.

Карталов прави заявка, че тази продукция иска да бъде оперна форма и спектакъл, който да провокира и да носи пречистване, да бъде мост в лабиринта към духовното спасение и опрощение. Именно сега!

До премиерата на Танхойзер остават два месеца. Тя е планирана за края на юни, когато ще бъде открит поредния Вагнеров фестивал на Софийската опера - магнит за меломани, вагнерианци от цял свят, почитатели, гости. 

На сцената ще се представят:

Танхойзер, рицар и певец – Мартин Илиев
Херман, ландграф на Тюрингия – Петър Бучков, Aлександър Носиков
Елизабет, племенница на графа – Елеонора Джоджоска, Силвия Тенева,  Цветана Бандаловска
Венера – Радостина Николаева, Габриела Георгиева, Лилия Кехайова
Волфрам фон Ешенбах, рицар и певец – Атанас Младенов, Венцеслав Анастасов
Валтер фон дер Фогелвайде, рицар и певец –  Емил Павлов, Даниел Острецов
Битеролф, рицар и певец – Стефан Владимиров, Михаил Мотайленко
Хайнрих дер Шрайбер, рицар и певец – Ангел Антонов, Красимир Динев
Райнмар фон Цветер, рицар и певец – Ангел Христов, Николай Войнов
Овчарче – Мария Павлова

Ето и постановъчният екип, който ще работи под ръководството на Карталов:

Диригент: Константин Тринкс
Музикална подготовка: Велизар Генчев
Сценограф: Свен Йонке
Художник на костюмите: Христиана Михалева – Зорбалиева
Пластика: Мария Илиева
Художествено осветление: Иван Лушичич Лиик
Диригент на хора: Виолета Димитрова
Асистент режисьор: Юлия Кръстева
Пом. режисьори: Вяра Карабельова, Стефка Георгиева, Теодор Георгиев
Концертмайстори: Мария Евстатиева, Слава Атанасова
Корепетитори: Йоланта Смолянова, Агнес Данкова, Томас Грибов, Мира Теофилова, Стоян Мартинов, Деница Петрова, Светлана Ананиевска

ВЛАДИМИР СОЛАКОВ ВЕЧЕ Е ЧАСТ ОТ ТРУПАТА НА ТЕАТЪР СОФИЯ

Иван Върбанов, журналист

Театрална новина преди Великден!
Ново попълнение в мъжкия актьорски състав на трупата на Театър София.
И това е ... Владимир Солаков!
Завършва специалност „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Пламен Марков през 2021 година.
Още преди дипломирането си играе на сцените на „Червената къща“, Театър София и Народен театър „Иван Вазов“, а след него - Драматичен театър Пловдив „Н. О. Масалитинов“ във „Вампир“, режисьор Пламен Марков, МДТ „Константин Кисимов“ в „Нирвана“, режисьор Надя Панчева, „Топлоцентрала“ в „Анна - непоправимата“, режисьор Надя Панчева и други.
Участва още в „Дани и дъбокото синьо море“, „Приказка за мъртвата царкиня“, „Разбиване“, „1001 нощ“ и други.
Владимир е познат на публиката на Театър София като Гупър в „Котка върху горещ ламаринен покрив" (от Тенеси Уилямс, режисьор Стайко Мурджев), след като печели кастинг, проведен от Театър София през 2024 година.
През предстоящата есен може да го гледате и в „Херкулес и Авгий" - постановка на режисьора Антон Угринов.

На добър час!
Много творчески успехи, въздействащи роли и превъплъщения! 
Аплодисменти!

ЕКСПОЗИЦИЯТА "ДРЕВНА ТРАКИЯ" СЕ ЗАВЪРНА В ЦЯЛОСТ ОТ МУЗЕЯ "ДЖОН ПОЛ ГЕТИ" В САЩ У НАС

Иван Върбанов, журналист

Е, че хубава новина!
Браво! Поздравления!
Защо започвам така ли? И защо възторжено?
Защото помня едни гласове, които преди време публично тръбяха, че щом тракийското ни съкровище отива в Щатите, в Ел Ей, то непременно ще бъде откраднато, подменено и тем подобни още измишльотини. И че амекириканците умишлено са предизвикали пожара, за да откраднат безценните ни експонати ...
И защото днес дойде Видьовден.
И новината, че експозицията "Древна Тракия и класическият свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция" се върна от музея Джон Пол Гети в България.

Деинсталирането на изложбата и транспортът обратно до България са били осъществени през месец март 2025 г. Експерти от българска страна са участвали в целия процес и са категорични, че състоянието на експонатите е ненарушено и непроменено. Всички експонати бяха върнати съгласно международните стандарти и условията на договора.

Съкровищата са си у дома и всички желаещи на територията на България, които имат любопитството и интереса да ги видят, могат да посетят музейните експозиции, за да преоткрият изключителните археологически находки, разкриващи важна част от нашата история и култура в класическия свят.

14 музея представиха своите експонати: 
Националният археологически институт с музей при БАН;
Регионалният археологически музей – гр. Пловдив;
Историческият музей „Искра“ - гр. Казанлък; 
Националният исторически музей (заедно с експонати от основните фондове на Регионален археологически музей – гр. Пловдив,
Регионалният исторически музей – гр. Враца,
Регионалният исторически музей – гр. Ловеч,
Историческият музей -  гр. Стрелча, които се използват в постоянната експозиция на НИМ); Регионалният исторически музей – гр. Враца;
Регионалният исторически музей – гр. Търговище;
Регионалният исторически музей – гр. Бургас; Музей „Старинен Несебър“;
Археологическият музей „Проф. Мечислав Домарадски“ – гр. Септември;
Регионалният исторически музей – гр. Велико Търново;
Общинският културен институт „Музеен център“ – гр. Созопол;
Историческият музей „Атанас Караиванов“ – гр. Карнобат;
Историческият музей – гр. Стрелча и
Регионалният исторически музей – гр. Ловеч.

От Министерството на културата посочват, че над 55 000 души са видели уникалните артефакти зад Океана. Гостите на изложбата в САЩ през ноември и декември се насладиха на показаните над 150 предмета, представящи културните взаимодействия между траките и техните съседи в период от две хилядолетия. Посетителите видяха изящно изработени предмети от злато, сребро и бронз, керамика, надписи, каменни релефи и други произведения на изкуството, представящи Тракия и връзките ѝ с други древни култури в Средиземноморието и отвъд него.

Трябва да си даваме сметка колко изключително трудно се представя българска култура по света. Респект ! И да, важно е да има обмен! И тук, в България публиката също да има възможност да се наслаждава на световни образци.

Изложбата е фантастична, защото събира на едно място уникати, които са рядкост и имат изключителна стойност!