Големият поет и преводач Кирил Кадийски отлетя, вече е във вечността! Носител на извънмерен талант; прозорлив есеист, публицист, преподавател, общественик с будна съвест и парлив език. Ерудит, неповторим творец със самородна дарба, проницателност, гражданска доблест и водопад от хумор. Кирил Кадийски има колосален принос за развитието на българската поезия и поетическия превод. Казваше, че езикът може без литература, но литературата е немислима без езика, че той е нейното основно „градиво“, затова владееше словотворчеството до съвършенство.
Безценен принос и ярка следа в книжовната съкровищница и изящната словесност остават неговите преводи на Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак... Сред последните му постижения е новият поетически превод на Дантевия „Ад“, приветстван от цялата литературна общност у нас. Издаван е по целия свят - Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония…, но на особено сърдечен прием и почит се радва той във Франция. Само преди няколко седмици ИК „Колибри“ издаде неговата „Антология на френската поезия“ в три тома, „ковчеже, пълно с отблясъци“, по собствените му думи.
През 2022 г. издателство „Мишел дьо Мол“ публикува двутомник от 1400 страници „Събрани поетически творби“ на Кадийски с предговор от почетния професор на Сорбоната и член на Френската академия Пиер Брюнел, който нареди българския поет сред световните лирици: „Дълбоко човечният и проникновен характер на поетическото творчество на Кадийски ни отвежда към мисълта, че този голям български поет напълно заслужава Нобелова награда, тъй като творчеството му отеква в широкия свят и носи възвишено послание“. Специалният брой на „Revue Lettres”, посветен на Кирил Кадийски, обхваща стотици страници студии и есета за поета, дело на авторитети като проф. Брюнел, северномакедонския поет Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс, Ан Даймонд, уредника в Лувъра Жан-Доминик Рей… Председателят на Aкадемията за поезия „Маларме”, големият поет и есеист Жан Оризе, отбеляза: „Не познавам подобен творчески почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде.”
От издателство "Колибри" припомнят: "Прям до болка, Кадийски не прощаваше на тщеславната посредственост, парадираща от сутрин до вечер с обтекаеми, всеудобни и всеугодни творения. Не щадеше вкуса към самоцелната, „бляскава“ словесна акробатика, лишена от автентична социална чувствителност и рефлективност. Суетните езикови фойерверки с претенции за изкуство често ставаха прицел на безмилостната му ирония. Мярата му беше непостижима и неразбираема за огромното множество на графоманите, за „напънатите“ творци. Той се учеше само от най-големите, от онези, които олицетворяват самото изкуство, бликащия извор на поезията. Тях превеждаше с трепет и страхопочитание. И не се притесняваше да „шаржира“ бездарните изригвания на доморасли автори, преследващи светкавична слава. Неоценимо като художествени инвенции, идейно богатство, дух и мащаб, неговото творческо наследство може и да не е в състояние да засити цял народ, защото, както сам Кадийски подхвърляше с горчива усмивка, народът днес предпочита други благини… Но то със сигурност ще отеква през времето и ще радва малцината, за които духовната храна е насъщна, без значение в кое кътче на света се намират. Ще пребъдеш, поете!"
Дълбок поклон! Аплодисменти!
Поклонението ще се състои на 2 септември от 11 ч. в „Свети Седмочисленици".
Навръх празника на Св. Йоан Кръстител – 29 август, даровитият композитор Румен Бояджиев – син обяви, че е завършил най-новата си творба: „Концерт за обой и оркестър – 2025“. В социалните медии написа: „С Божията помощ дано някой ден прозвучи със същата любов, с която е написан! Дано все още има такива времена!“. Потърсихме го, за да го поздравим – на първо място. И, за да поговорим – за творбата, за съкровения процес по създаването на всяка негова авторска музика, за предизвикателствата пред младите творци днес, за необходимостта от решителни действия и промени, които да отворят пътя на съвременните даровити създатели на българска култура, за да достигнат безпрепятствено до публиката въпреки системата и нейните бариери.
– Маестро, здравейте! Поздравления за завършването на най-новото Ви произведение – „Концерт за обой и оркестър“. Как дойде идеята да напишете творба точно за обой? – За този инструмент се пише рядко, защото е много труден и специфичен. За съжаление много малко инструменталисти останаха в България, които да се занимават професионално и отдадено, което считам за проблем. Защото у нас намаляват под критичния минимум обоистите. Като цяло произведенията за обой са изключително малко на брой, не са писани много произведения за този инструмент. Отдавна имах план да направя един такъв концерт. Много ме вдъхнови моят колега от Музикалния театър – Калин Панайотов, с когото работим от доста години. Това лято дойде вдъхновението. Написах го буквално за 15 дни! Това е най-бързо създаденото ми произведение.
– Какво следва, за да чуем написаното от Вас в концертната зала? – Оттук нататък ще се борим за неговата реализация! За съжаление оркестрите в България станаха много трудно достъпни. Би трябвало да подкрепят българската музика, да я реализират и да я представят на публиката, за да може ТЯ да реши кое произведение ще остане във времето, да даде своята благословия. Те (българските оркестри – бел. ред.) абсолютно затвориха вратата за съвременните български творци. Считам, че това е много недалновидно и необяснимо за мен като стратегия. За да се реализира една такава творба сега, започва едно ходене по мъките, чакане на благоволението на директори, администратори, всякакви хора, които нямат нищо общо с музиката.
– В Министерство на културата има специални сесии, които са предназначени да предоставят финансова подкрепа за създаване и реализация на нови музикални произведения. Това е добър инструментариум за финансиране, който да подпомогне реализацията. – Целият проблем идва от политиката на директорите и тези делегирани бюджети. Всичко се превръща в една машина за предъвкване на вече сдъвканото на западната сцена. Българските творци нямат абсолютно никакъв шанс, което за мен е странно. Не разбирам защо трябва да завися от един администратор и директор. Според философията и принципите на Стратегията за развитие и опазване на българската култура и на българските творци това е недопустимо. Основна вина за този проблем има Министерство на културата. Има произведения, които не се изпълняват повече от един път или не се изпълняват изобщо. И не се дава никакъв шанс публиката да ги чуе, защото единственият критерий, който може да определи дали едно произведение да съществува в историята или не – това е публиката. А за да може да се случи това нещо, публиката трябва да има достъп до него. Така че аз изпитвам страхотно разочарование в този контекст. Българските композитори сякаш са премазани, на дъното са. Те не съществуват за системата и за администраторите. Аз никога няма да забравя една директорка на културен институт, която изказа скандалната формула, че “български композитор е равно на празни зали”, тоест, равно на финансови загуби. Нейната формула беше това. Колкото до субсидиите от Министерството или Фонд „Култура“ – да, възможно е да се преодолее комисията, която оценява проектите, но това, че получаваш финансова подкрепа за създаване – още не означава придобиване на публичност и присъствие на създаденото произведение в репертоарните планове на оркестрите. Насърчаването на големите изпълнителски състави да включват съвременна българска музика в програмите си е от най-голямо значение според мен.
– Стряскаща картина обрисувахте, която буди много въпроси и размисли. Но, нека ви върна още малко към Концерта за обой и оркестър, нека дадем още малко подробности за него – като дължина времево, като обем, структура и т.н. – Да, да! Концертът е с дължина 20 минути, двучастен. Той съдържа характерни елементи от американската симфонична музика, български фолклор, дори има на места и леко джазови моменти. Направен е с едно свежо и оптимистично отношение, защото самият инструмент – обоят, е светъл като характеристика, като тембър. Но по принцип си е издържан в стила на съвременната класическа музика.
– Любопитно е като процес как композирате: чувате музиката в главата си, или имате някаква музикална идея, която сядате и я развивате? Как се случва създаването на Вашата музика? Излива се изцяло, сякаш се даунлоудва информация или е процес на премисляне, редакции, промени, аранжировки? – Аз не ползвам компютър и никакви помощни средства. Абсолютно цялата музика я чувам в главата си! За онова, което не съм сигурен, че го чувам правилно – ползвам пианото, за да сверя частично нещо – но, до там. През по-голямата част от времето работя на тишина и чувам всичко в главата си, включително и когато правя оркестрацията за голям оркестър аз не ползвам пиано. Трябва ми само пълна тишина и записвам всичко онова, което чувам. После, когато чуя някаква пре-версия или демо вече от преписаните ноти на компютър, за да сверя какво съм направил, то с радост мога да споделя, че 99% от онова, което е било в главата ми е и в реалността. Затова много рядко правя редакции, поправки. Чисто технически нещо, ако е необходимо – да, но частично. Винаги използвам вътрешния си слух. Представям си произведението на цяло, както би звучало в концертната зала. Виждам всичко – цялата атмосфера, оркестъра, официалните костюми, солиста, който излиза. И го чувам … как започва, как върви, как се случва. Все едно гледам филм.
– Уникална дарба и невероятно преживяване! Добре, но по отношение на такива творци като Вас, които сте единици (като потенциал, заложби, подготовка, можене, талант, дарование): не трябва ли държавата да ги пази, да се грижи за тях, да ги поощрява, да ги развива, да ги съхранява, да бди над Вас по всякакъв начин, за да създавате своите произведения, а не да бъдат сякаш захвърлени на арената на нескончаемите битки с проблеми, предизвикателства, в суровите реалии и подложени на ударите и пресата на оцеляването. Не трябва ли държавата да показва своето специално отношение към създателите на култура и изкуство от най-висок ранг: композитори, поети, писатели, художници и т.н., като приоритет от най-високо ниво за нацията и страната ни? – Аз съм много краен и ще кажа, че не само, че държавата НЕ ни помага, а моето усещане е, че държавата абсолютно целенасочено ни унищожава с всяко едно действие, всеки Божи ден! Това да стоиш и да се бориш, и да усещаш, че най-големият ти враг е собствената ти Родина …, такова унижение и дъно не съм си представял, че ще видя и понеса, че ще живея в такава епоха.
– Кое е най-разочароващото, най-обезсърчаващото като творец, онова, за което най-силно Ви боли, за да изречете тези думи? – Липсата на национална културна стратегия и политика относно развитието на българските творци. И най-вече безконтролните права, които се дадоха на директорите на държавните културни институти, които с публични средства ги превръщат в частни фирми. И българските творци изобщо не са включени в техния свят. За мен това е абсолютно престъпление, което трябва да бъде прекратено с драстични резки действия и средства. Смятам, че Министерство на културата трябва да предприеме решителни крачки, за да си върне контрола върху директорите на културните институти и да наложи, ако трябва със закон или нормативна уредба, да се възвърне подкрепата за българските творци! Защото явно доброволно няма да стане! Ние трябва да имаме собствена култура, да я развиваме, да обучаваме млади хора и те да имат възможност за реализация, а не да бягат навън, за да могат да свирят, композират или да съществуват като творци.
– Подкрепям напълно това, което казвате. И бих си позволил да допълня, че е много дразнещо това монополизиране на държавни културни институти от така наречени несменяеми директори, които се превръщат в императори на тези институти. Но тази тенденция е структурирана и подкрепяна от цял архитектурен алгоритъм на всякакви нива във времето. Защото, когато няма желание да има ревизия, промени и преосмисляне, смени – на хора, на посоки, на тенденции, то това не би могло да се случи. И така цели десетилетия във времето! Високо ценя онова, което правите и създавате. Помня оркестрациите, които направихте за концерта и празниците на 80-годишнината на Радиото – красива, многопластова, вълнуваща, експресивна музика, която докосва и се помни. Тук веднага трябва да добавим и нещата, които правите в Музикалния театър. Творци от Вашия ранг, от Вашето поколение, днес нямаме много, единици сте. Ярки творци, които се защитават с работата си! И да, трябва да Ви чуваме по-често и публично! Затова Ви даваме думата, за да изразите своята позиция и мисли! Кои от нещата, които създадохте през последните години Ви носят най-голямо удовлетворение, и считате, че са високо стойностни и се гордеете с тях? – Истината е, че аз се радвам на всяко едно ново произведение. Все едно ми се е родило още едно дете. Гордея се с тях! Нека кажа, че аз съм много скромен човек и нямам големи претенции за себе си, знам си мястото, зная колко много още имам да уча. Посвещавам времето си непрекъснато на това да се развивам. Колкото и да е халтураджийска и просташка обстановката около нас, ние трябва да се развиваме – като личности, като творци, като хора, като интелект и все повече и повече да работим върху себе си.
>>> На снимката: с режисьора Александър Мутафчийски>>>
Мога да посоча това, с което се гордея сега, в последния период – това е тази детска пиеса „Славеят“, която беше създадена по един доста тъжен повод. Но, като че ли тя се прие толкова добре и има такъв успех, че ми дойде тъкмо навреме тази радост: да виждам децата и възрастните, как се увличат и как говорят за това представление, и колко са впечатлени. Създадох някои нови симфонични и камерни произведения, които според мен са доста сполучливи. Направихме един успешен запис на Концерта ми за арфа и оркестър, който се реализира с диригента Григор Паликаров, СО на БНР и Смесения хор. Записът е изключителен. Солист е Весела Тричкова, продуцент Георги Еленков. Надявам се, че творбата ще бъде излъчвана в програмите. Вече го има и в интернет, в You Tube. Работя постоянно, така че се надявам много скоро да успея да се похваля с още премиери.
– Понеже сте в Музикалния театър, споделяте ли гледната точка на музикалната критика и публиката, че имаме неистова нужда от нови български произведения във всички жанрове: оперета, мюзикъл, опера? Не само чисто комерсиални миксове или осъвременяване на стари заглавия, които се ъпдейтват с претенция за новаторски подходи, за да бъде привлечена младата публика. Липсва ли създаването на нови авторски съвременни неща за Театъра? А и присъствието на композитор от Вашата класа и от Вашия мащаб – това не е ли добра отправна точка за продуциране на поредица нови заглавия, за откриване на нови либретисти и създаване на нови спектакли? – Аз имам свои адаптации за големия салон на театъра. Имам още две произведения, написани за деца за голяма сцена, за цялата трупа. Разбира се, че се създават либрета за мюзикъли за възрастни, които могат да имат своя успех. За да има културен феномен като „Фантомът на операта“, то трябва някой да го изпълни, някой да даде възможност на публиката да го види, да го хареса. Да бъде изигран 20, 30 пъти. Да се оцени и анализира – събира ли хора, има ли интерес, зрителите харесват ли го, как го приемат? И тогава може да се появи феноменът – Български хит в мюзикъла, което го има във всички страни от цяла Европа, в Русия, в САЩ, в Англия. Единствено у нас, в България, не може да има нищо българско. Всичко трябва да е придошло от вън. Това чуждопоклонничество мен страшно ме обижда и ме огорчава, защото то не е градивно и не води до нищо! И въпреки това, справедливо е да кажем, че Музикалния театър като че ли поставя на сцена най-много български творби, особено с детските спектакли. Да добавя „Криворазбраната цивилизация“, „Здравей, как си приятелю?“ – да, жанрово това са творби, които не са от категорията на високото изкуство, това са творби, които са за забавление на хората, но са български. Музикалният театър е най-компромисен и най-отворен да поставя български спектакли и те да имат успех на неговата сцена.
– Да, това е заложено и в мисията на този уникален културен институт, не само за България, но и на Балканите. – Тази тенденция и политика следваше Марияна Арсенова, и сега Еделина Кънева, директорките на театъра през последните години. Въпросът е, че истинският риск е да направиш нещо изцяло ново. И така да го рекламираш и поднесеш на публиката, че тя да го превърне в хит. Рискът с нещо ново! Тогава може да имаш много по-голям успех, и онова, което създаваш да остави ярка следа във времето.
– Програмната политика на всеки театър е приоритет и функция на всяка дирекция, която носи и отговорността за това. Но, фокусът тук и моят апел е творци като Румен Бояджиев – син, съвременни създатели на българска високостойностна култура в областта на музикално – сценичните произведения в България, които са носители на новото и са продължителите на традицията, която идва от златното поколение преди нас, да Ви бъде даван път, защото Вие сте продължители на тази нишка, да Ви бъде давана възможност да покажете онова, което носите! Трябва творци като Вас да звучат много повече! И е време изкуството, което създават нашите съвременници, да влезе на сцената и в залата, за да ги види българската публика. Няма време за чакане! – Ние не сме толкова далеч от това ниво, което е постигнал светът. Българските композитори, като цяло, имаме потенциал да създаваме хубави неща, които публиката да харесва и да се припознае в тях. И просто трябва да ни се даде шанс, да има уважение между нас и чиновниците, които не са хора на изкуството. Държавата трябва да провежда една целенасочена политика към българските творци, да има стратегия за българската култура и най-вече за създаването на нови творби във всяка една посока – литература, поезия, художествени изкуства, музика, сценични изкуства и т.н. Но, най-вече в музиката. Защото там нещата са много зле. Единици са хората, които продължават да владеят симфоничния, вокално – инструменталния и камерния класически стил на писане на музика. Популярната музика, чалгата и всички тези радиоформати завзеха тотално музикалното пространство, а както виждаме, там дори изкуствения интелект се намеси и започна да създава песни. Докато при нас това не може да стане. Направиха се опити да бъде създадена опера или симфония чрез изкуствения интелект, но това беше толкова нелепо. Разбра се, че никога не може да бъде обучен до такава степен изкуственият интелект, че да може да създаде симфонично произведения. Което означава, че ние все пак оставаме единствените автори в музиката, които все още са недокоснати от технологиите. И много важно е да се подкрепя това нещо!
– Исках да завърша с този апел и пожелание: Вашата музика да звучи повече, да очакваме повече Ваши премиери и оставаме с надежда, че Министерство на културата ще съумее да покаже подкрепата си и да финансира чрез своите програми и сесии Вашата последно създадена творба, за да я видим и чуем такава, каквато Вие сте я композирал и създал – с професионален състав, и по начина, по който Вие искате. И да вярваме с надеждата, че ще продължавате да летите на крилата на своето вдъхновение, дарба и талант, следвайки Светлината, която създавате. Защото колко са хората днес, които могат да правят онова, да създават това, което правите Вие и Вашите колеги, но и по начина, по който Вие лично го правите?! – Благодаря сърдечно! Накрая бих искал да добавя нещо много важно, а и бих си пожелал: да спра да търпя откази и унижения от чиновници и бюрократи. И да бъде разбрано, че това да изпълниш произведението на един автор не означава, че му правиш някаква лична услуга. А правиш услуга на цялата култура, защото даваш шанс на едно зрънце да покълне и да израсте до много голямо дърво. Никога не може да знаеш: кое българско произведение ще се превърне в новия „Фантом на операта“ на България! Така че това за мен е най-важното и това си пожелавам!
Иван Върбанов, София, 26 август/Агнешка Холанд е тазгодишната носителка на Почетната награда за цялостно творчество и принос към изкуството на кинематографията от кино-литературния фестивал СИНЕЛИБРИ 2025.
Отличието й ще бъде връчено на финала на 11-ото издание на Синелибри от световната звезда на френската музика с български корени - Силви Вартан.
ЗАЩО АГНЕШКА ХОЛАНД?
Агнешка Холанд е една от най-известните полски кинорежисьори и сценаристи. Завършва Лицея „Стефан Батори” във Варшава и след това учи кино в Академията за изкуства в Прага (FAMU). По време на Пражката пролет 1968 година Агнешка Холанд е арестувана, тъй като подкрепя дисидентското движение. Дипломира се през 1971 година и става асистент-режисьор на Анджей Вайда и Кшищоф Зануси. От средата на 70-те години започва да снима свои игрални, документални и рекламни филми. През декември 1981 година Холанд емигрира във Франция. Нейните творби се приемат с овации от публиката и специалистите на най-престижните международни филмови форуми. Отличена е с награда на ФИПРЕССИ за „Провинциални актьори” през 1978 в Кан, има номинация за „Златна мечка” за „Треска. Историята на един снаряд” през 1981 в Берлин, номинация за „Златен лъв” за „Джули си отива у дома” през 2002 във Венеция. „Горчива реколта” е номиниран за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм 1986, а „Партитурите на Бетовен” с Ед Харис е обявен за най-добър филм в Сан Себастиан през 2006 година. Агнешка Холанд е номинирана за „Оскар” за сценария си на „Европа, Европа” (1990), както и за „Златен глобус” за най-добър чуждоезичен филм „В мрака” (2012) – „сериозен, епичен филм, далеч от обичайните развлечения”, според „The Wall Street Journal”.
През 2010 г. полската режисьорка е номинирана за наградите „Еми“ за първия епизод на сериала на HBO „Treme“. През 2011 г. снима епизоди от сериала на AMC „The Killing“. През 2013 г. отново HBO я кани за мини сериала „Burning Bush“, а следващата година снима „Rosmary's Baby“ за NBC.
От 2020 г. до 2024 година Агнешка Холанд е президент на Европейската филмова академия.
Агнешка Холанд бе удостоена с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство през 2017 година.
ПРИЗЪТ НА СИНЕЛИБРИ 2025 ЗА АГНЕШКА ХОЛАНД
Церемонията по награждаването на Агнешка Холанд с Наградата за цялостно творчество и принос към кинематографията е планирана за 24-и октомври в Зала 1 на НДК.
На следващия ден - 25-и октомври, Вартан ще участва лично в представянето пред публиката на документалния филм, посветен на нея самата, с автор Георги Тошев. Лентата „Силви Вартан. От любов“, е посветена на нейния уникален жизнен и творчески път.
И още една проява, в центъра на която ще бъде Силви Вартан: на 26-и октомври от 19 часа в кино "Люмиер", френската знаменита певица и Ролан Перес ще присъстват на премиерата на комедийната драма „Мама и чудото на живота“, дело на режисьора Кен Скот. Това е копродукция между Франция и Канада. Филмът пресъздава действителната история на Перес, разказана от него в книгата „Майка ми, Бог и Силви Вартан“. Главната роля във филмовата продукция е поверена на Лейла Бекти. Партнират ѝ Джонатан Коен, Жозефин Жапи и самата Силви Вартан, чието присъствие на екрана се отличава с изключително обаяние и финес. Филмът се радва на най-високия боксофис във Франция от началото на годината.
Две са книгите, издадени на български език, на които Силви Вартан е автор. По време на събитията с нейно участие тя ще проведе среща с публиката и ще раздава автографи на своите почитатели и фенове.
Заслужено признание за класата и авторитета на дългогодишната журналистка от „Спортна редакция" на БНР – Кръстина Иванова. Тя бе избрана за член на Организационния комитет на Световното първенство за спортисти със Синдром на Даун. Форумът ще се състои през юни 2026-а година в София, а сили ще мерят състезатели в спортна и художествена гимнастика, тенис на корт, тенис на маса и лека атлетика!
„За мен е привилегия да застана до такива личности като олимпийския вицешампион на висилка – Красимир Дунев, до „златното момиче" – Невяна Владинова, до световната шампионка за ветерани по лека атлетика – Магдалена Христова! Благодаря за доверието на Слав Петков и Деси Петкова! Очаква ни уникално събитие, което се организира за първи път на толкова високо професионално ниво!БНР е медиен партньор на първенството!", коментира Криси Иванова.
Световното първенство през 2026 г. ще събере в София стотици спортисти от различни държави и ще покаже, че спортът е универсален език на приобщаването, вдъхновението и човешките ценности.
Криси Иванова от години е пресаташе на домакинствата на София на най-големите форуми на художествената гимнастика – Световно първенство и кръгове от Световната купа!
Желаем й успех и в сегашната отговорна и престижна мисия – PR на предстоящото Световно първенство за спортисти със Синдром на Даун – София, 2026!
Сградата на Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ - едно от 23-те училища на Министерство на културата, която претърпя опожаряване след инцидент преди четири месеца, към момента все още е само с временен покрив. Това буди притеснения, доколкото след 15 дни започва новата учебна година.
Няколко месеца се чака ршение за отпускане на необходимите средства за ремонт от Междуведомствената комисия за възстановяване при бедствия и аварии, припомня БНР.
Директорът на училището Орфей Миндов заяви пред кореспондента на БНР Махлибашиева, че благодарение на корпоративен дарител веднага след това сградата е била покрита с временна конструкция, която защитава зданието и до днес. Чака се Междуведомствената комисия вече 2 месеца да се събере, да вземе решение, че след това има и процедури.
Седят въпроси пред родители, ученици, власти как ще бъде гарантирана учебната година.
Орфей Миндов уточнява, че архитектурният проект за изграждане на постоянен покрив и цялата необходима документация са подадени в Министерството на културата, собственик на сградата, в средата на юни, а още в първите дни на юли са били на вниманието на Междуведомствената комисия за възстановяване при бедствия и аварии, обясни директорът на гимназията. Оттогава се чака решението за отпускане на средства.
Застрахователите също не са изплатили обезщетение.
Изглежда сякаш всички са забравили за училището в Трявна.
"Само едни обещания, обаче няма резултат. Аз очаквах бърза реакция, както имах обещание от държавата. Този временен покрив не може да изкара зимата. Аз не мога да започна никакви ремонти надолу, защото покривът тече. Всичко в централния корпус до първия етаж е погром. Много съм притеснен и не знам вече на кого да звъня. Това за мен е абсолютно безотговорно отношение. Цялото лято беше загубено. Не виждам как ще си свършат работата децата, как ще ги учим", казва пред БНР директорът Орфей Миндов.
Тази година приетите осмокласници са 23-ма. Гимназистите ще учат в друго училище в града, а само часовете по специалните предмети ще се водят в незасегнатите от пожара помещения на първия етаж. Там е осигурено електрическо захранване, за разлика от другите етажи в сградата, чиито пространства в годините бяха превърнати в галерии за излагане на ученически творби.
Нека припомним и друго, че след бедствието, сполетяло Тревненската гимназия, бе обявена кампания за дарения, а средствата по сметката на училището и събраните пари чрез дарения надхвърлят 160 хиляди лева. С тях ще бъде възстановено специализираното оборудване, ще бъде закупена изгубената в пожара техника.
Най-важен към момента изглежда, че е проблемът с изграждане на покрива на гимназията.
Изготвеният проект за изграждане на конструкцията, включително саниране на сградата и възстановяване на ателиетата и нанесените щети в централния корпус, възлиза на около 2 милиона лева.
/Art BG Reporter ® e-newspaper – София, 18 август / Премиер солистът на Софийската опера и балет Росен Канев е кандидат за главен експерт в театрално – музикалната дирекция в Министерство на културата. Това видяха нашите репортери от информацията, публикувана на сайта на културното ведомство. Обичаният и боготворен от публиката и колегите си изключителен майстор -балетист със световна класа ще се състезава с още двама конкуренти за мястото, което е с ресор „музиклно и танцово изкуство“ – Стоян Михов и Владислава Илиева – Кръстева. Конкурсът ще се проведе в два етапа – тест и събеседване. Председател на комисията е новоизбраната директорка на ресорната специализирана дирекция – Екатерина Кънчева. В ресор „театрално изкуство“ нещата изглеждат някак по-спокойни, подредени и уверени. Доколкото там е допуснат само един кандидат – актрисата Диа Мантова, заемаща към момента длъжността „Главен специалист“, видно от справка в страницата на ведомството на Мариан Бачев. Да пожелаем успех на кандидатите и нека най-добрият победи! Краговете на подбора започват на 20-и август /сряда/.
Кой е Росен Канев? Преди да завърши през 1989 Държавното хореографско училище в София /днес Национално училище по танцово изкуство/ участва в известната българска трупа за съвременен балет “Арабеск”. След дипломирането си като ученик на Румен Рашев е приет в Балетната трупа на Националната опера и балет. В репертоара му са централните партии от “Лебедово езеро”, “Дамата с камелиите”, “Козият рог”, “451 по Фаренхайт ”, “Зорба Гъркът”, “Жизел”, “Ромео и Жулиета”, “Лешникотрошачката”, “Пепеляшка”, “Дон Кихот”, “Силфида”, “Гето”. Носител на Трета награда от Националния конкурс “Анастас Петров” /1993/, финалист от конкурса в Осака /1995/, номиниран за “Кристална лира” /2000/ – награда на Съюза на музикалните и танцови дейци, удостоен с “Кристална лира” /2001/. Преподава в НУТИ. През 2012 година получава наградата „Анастас Петров” за педагогическа дейност. /Art BG Reporter ® e-newspaper/
Пристигаме в кафе Ma Baker в ж.к. Изток, на ул. "Николай Хайтов" 28 А, 1113 София.
Много тъпо! Дойдохме в неделната вечер в кафене #MaBaker, кв. Изгрев, за да се насладим на капучино и печива. И да се видим, и да побъбрим с приятели. Изчакаха ни да платим (сумата не бе никак малка), правейки поръчката в порцеланови чаши и стъкло - знаейки, че не е за в къщи, а ще консумираме на място. И след като платихме, с възможно най-мазната и аругантна усмивка касиерката (младо момиче) и нейната колежка - бариста, ни заявиха, че имаме 10 минути за консумация до затваряне. "Ама защо не ни предупредихте, че затваряте след минути като влязохме?"- попитах персонала. "Че защо, ние не сме длъжни!" - отговориха ехидно младите служителки, най-безцеремонно! (Ми поне щяхме да вземем напитките: капучина, цитронади, шейкове, в картонени чаши, и в подходяща опаковка кифличките, кроасаните и всичко останало. - си помислих.) Погледнах в очите им, а те сияеха, че са ни "качили на шейната"?! Недопустима подигравка! Тъпо! По български !!! cafe Ma Baker, ж.к. Изток, ул. „Николай Хайтов“ 28 A, 1113 София
Нюз БГ Репортер, PRESS BG NEWS AGENCY - София, 15 август
/Иван Върбанов, Миглена Дамянова/
Навръх празника на Света Богородица - 15-и август, отвори врати напълно новопостроената ДЕНТАЛНА КЛИНИКА СТЕЛАДЕНТ.
Когато човек пристигне на място: София, жк Дружба 1, улица "Канала" бл.195 Б, вижда едно едно истинско бижу, перла в денталната медицина в София.
Защото в този интериорен уникат, който ще имат привилегията да видят пациентите на д-р Стела Янакиева, е изграден по нейна архитектурна идея. И да, всеки детайл - от ангелското перо на стената, през магическото огледало, разположената най-модерна техника и оборудване, деловия сет - на който можем да видим десетките сертификати, дипломи и награди, присъдени на д-р Янакиева, до подредбата във входящото предверие са направени с изключителна естетика, изтънченост, вкус и блясък.
В които са втъкани, и които изразяват ОГРОМНАТА ЛЮБОВ И СЪРЦЕ към своята професия и към своите ПАЦИЕНТИ, които вгражда в работата си самата тя.
Вдъхновяващо, респектиращо и будещо огромно уважение и симпатии!
Защото новоизградената ДЕНТАЛНА КЛИНИКА СТЕЛАДЕНТ не е само олицетворение на сбъдната професионална мечта, а израз на цялостното отношение и светоглед към денталната медицина, към призванието и отговорността да лекуваш по най-високите професионални стандарти, да уважаваш всеки един човек, който става твой пациент - с внимание, грижа и висок професионализъм.
Д-р Стела Янакиева - управител на ДЕНТАЛНА КЛИНИКА СТЕЛАДЕНТ, и обожаван лекар от своите пациенти, събра на откриването и освещаването на медицинското заведение и кабинета отбрани най-близки приятели, семейството и кумовете си, за успешен старт и благословено начало.
Нека кажем, че ДЕНТАЛНА КЛИНИКА СТЕЛАДЕНТ предоставя първична извънболнична лечебна дейност, включваща: диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на дентално болни; предписване и контрол на лабораторни и други видове изследвания и манипулации; консултации в областта на денталната медицина, здравна промоция, профилактика и диспансеризация на дентално болни.
Д-р Янакиева практикува вече почти 20 години. След като завършва Медицинския университет в София - през 2006 г., трупа опит и знания, работейки в различни кабинети и болници, но най-голямото знание придобива в болниците Софиямед и Токуда (където работи повече от 12 години). Открива свой собствен кабинет преди 7 години. И признава, че в професията на денталния специалист се учи през целия живот. Надграждането не спира след дипломирането, даже напротив. Тогава започва израстването и истинското майсторство, което идва с годините, участията в медицински конференции, специализации, курсове, практики зад граница.
Защото най-новите технологии, техника и най-елитните продукти не са достатъчни сами по себе си, ако денталният лекар няма подготовката и знанията, ако не следва най-новите добри практики и не лекува пациентите си с виртуозни умения и натрупани познания. Не случайно д-р Стела Янакиева е лауреат и медалист в поредни години на наградите "Орли", което отразява годишното класиране на водещите постижения в отделните индустрии, отрасли и професии, едно от многото отличия за успешната медицинска практика.
Зад всеки успех се крие подкрепата на най-близките хора - семейството: съпругът Калин, дъщерята Таная, синът Борислав. Така е и тук, защото успехите и трудностите се споделят винаги с тях, и с голямата фамилия.
Най-голямата ми мечта е близките ми хора да бъдат щастливи, споделя Стела Янакиева в отговор на въпроса кое е най-важното нещо в живота? След това поставя работата си и призванието си.
Затова и съвсем логично идва новината, която я прави много горда - че дъщеря й Таная тръгва по нейните стъпки. Тя е приета за студент в първи курс на Медицинския университет, естествено "Дентална медицина". Съпругът Калин е опора и подкрепа на своите дами. С усмивка и сърцатост е до тях, когато планират, когато предприемат стъпките по реализацията на своите начинания, когато разперват крила, за да полетят и сбъдват. Затова успехът е гарантиран - защото са заедно, защото са рамо до рамо, защото греят от любов и радост.
"Знам,че когато някой иска нещо силно, той го постига! Гордея се с теб, мила моя Таная! Добре дошла в света на денталната медицина! Надявам се да ти носи само хубави моменти!Ти заслужаваш цялото щастие на света! Наслаждавай се на студентския живот, колкото и труден да бъде за теб! Обичаме те ❤️❤️❤️", пожелава д-р Стела Янакиева на своята обичана дъщеря.
А ние пожелаваме НА ДОБЪР ЧАС на ДЕНТАЛНА КЛИНИКА СТЕЛАДЕНТ!
А на д-р Стела Янакиева: да е все така усмихната, слънчева, сърцата и позитивна! И много, много здраве! За да помага на своите пациенти както досега с успех и признание!
"Най-добрият дентален лекар, това е нашата д-р Стела Янакиева! Със златни ръце и голямо сърце!" - това е мнението на всички нейни пациенти. А ние се присъединяваме към казаното и гарантираме, че това е 100% вярно!
Д-р Стела Янакиева записва за прием в Дентална Клиника СТЕЛАДЕНТ на тел.: 087 844 5773. Можете да се свържете също така и на имейл: stela_ianakieva82@abv.bg, както и чрез Фейсбук - страницата й https://www.facebook.com/profile.php?id=100057577324672.
Адрес: София, жк Дружба 1, улица Канала бл.195 Б.
/За нейните досегашни пациенти можем да кажем, че новата настояща локация е в близост с предишния й кабинет, само на 200 метра отстояние или 4 минути пеша./
Просто такова е заглавието на пиесата, която започнаха да репетират артистите в Драматичен театър "Антон Страшимиров" - Разград. Началото на първата репетиция на най-новото заглавие по текст на Жорди Галсеран е дадено, съобщи директорът на Театрално-музикалния и филхармоничен център – Разград Стефани Лечева. Постановката ще бъде и заявка като режисьор на актьора от трупата - Петьо Горанов. В продукцията ще има специално участие звездата Елена Петрова. Каква е историята? Смях, напрежение и малко „аромати“ от реалния живот – онези ситуации, които уж се случват на „другите“… докато един ден не почукат и на вратата на всеки един от нас. Ако някой ви предложи твърде изгодна сделка – помислете добре, преди да го поканите!
Съдбата на Амфитеатъра на Сердика, подмятането му насам натам за политическа употреба, разнопосочните публични изказвания за неговото "бъдеще" разбуниха духовете и поставят редица сериозни въпроси.
Амфитеатърът на Сердика е свидетелство за величието на антична Сердика.
Оставен на институционално безхаберие десетилетия.
Без концепция за проучване и опазване на историческия паметник на културата.
Въпреки че през 2016 година е обявен за обект с национално културно значение.
Амфитеатърът е разкрит по време на СТРОИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ през 2004.
Датиран е III-IV век, времето на император Диоклециан.
Отдолу пък има останки от още по-древен РИМСКИ ТЕАТЪР.
И КАКВО ОТ ТОВА - НИЕ СИ СТРОИМ!
И какво е открит този древен паметник на културата?
Ние си строим - знаете има хотел, който от години е затворен и не работи. Съдбата си знае работата.
Вторият е бил собственост на частна фирма, и тя щяла да строи хотел, но нещо се отказва.
И третият - собственост на Националната електрическа компания.
Националната, не частна!
И затова Българският енергиен холдинг, под шапката му е НЕК, решава да продава терена.
Така той попада в списъка на Министерски съвет и взриви обществото тези дни.
ЗА СТОЙНОСТТА НА АМФИТЕАТЪРЪТ И НЕПУКИЗМА НА ВЛАСТТА
Амфитеатърът на Сердика не е просто част от българското ни наследство, той е същественa част от световното културно богатство. Това е един от най-значимите паметници на Римската империя, с капацитет 20 000 души. Той е свидетел на величествени моменти в историята – гладиаторски битки и публични събития – които са формирали културата и обществото на древния свят.
Няма друг град в света, който да притежава театър и амфитеатър на едно и също място, в сърцето на историческия си център.
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ ЛИ?
Единствено и само - да се предприемат всички необходими мерки за разкриване, реставриране, запазване и възстановяване на Амфитеатъра на Сердика!
Никакви застроявания, волности и нелепости, никакви посегателства!
ИЗВОЮВАЙТЕ СТАТУТ НА СВЕТОВНО НАСЛЕДСТВО ЗА АМФИТЕАТЪРЪТ!
Държава и обществото ни бяха зарязали този Амфитеатър ...
Сега е потънал в забрава, в боклуци, днес вече и в скандали ...
Сега ще се чудим и маем как да подходим, за да бъде съхранен, поддържан, кой да направи проекта, ще има ли държавата пари, кои ще са реставраторите, кой ще усвои парите и т.н.
Подсъдно бездействие, липса на политика за опазване и грижа!
Липса на отношение!
Липса на грижа, внимание и дълг!
Бих добавил и неграмотност - за все още има хора, които не правят разлика между това що е театър, амфитеатър, одеон и стадион? ...
И МАЛКО ВЪПРОСИ ЗА ФИНАЛ
> Министерство на културата, с новия си управляващ екип и в новия мандат на новата администрация, обяви, че се работело още от началото по казуса с Амфитеатъра.
? Е, защо тогава разговорите за имота започват преди месец и нещо ..., както обяви принципалът?
? И щом държавната институция работи по темата, то КАК и ЗАЩО Амфитеатърът попада в списъка с имоти за продан - знаете онези прословути 4 400 имота?
? В чий ръце щеше да попадне имотът, след провеждане на публичния търг?
Гражданската търпимост насърчава глупостта и безхаберието, които отварят вратата за казуси като този, който описвам.
И запомнете:
СОФИЯ Е ПО-СТАРА ОТ РИМ!
Амфитеатърът в София е 77-ият открит в света!
Това е третият амфитеатър, който се открива в България. Другите два са намерени край Девня и Хисаря, но техните арени заедно могат да се впишат в тази на софийския.
Внуците на Сирак Скитник гостуваха в БНР. Това съобщи журналистката Кристина Иванова. "Да вървиш по стъпките на предците си, да влезеш в мястото, което носи духа им, и да усетиш, че те още са там — това преживяха Лина и Алис Христови, пра-пра внучки на Сирак Скитник (Панайот Христов). С тях в БНР бяха и брата на Сирака - Димитър Христов и неговия син - Илиян. Нека кажем, че младите наследнички на първия директор на Радиото - Лина, Алис и Илиян живеят в Лондон, но остават свързани с БНР. Семейството е разгледало концертното Първо студио на БНР, след това студиата на програма „Хоризонт“, видяло е експозицията с личните вещи на Сирака, както и неговия кабинет, в който времето сякаш е спряло. "Този кабинет не просто съществува — той още говори", коментира с право Криси Иванова. Генералният директор на БНР Милен Митев, заедно с членовете на Управителния съвет - София Владимирова и Даниел Спасов, са се срещнали с фамилия Христови и са изтъкнали ролята и заслугата на делото на първия директор на Радио София – Сирак Скитник, талантлив художник, критик, поет, театрал, общественик и основополагащата му ролята за цялостното развитие на най-старата електронна медия у нас - Българското национално радио. Срещата се е провела със специалното посредничество и с помощта на Пламен Петров от БНР.
Първата ни сцена - Народния театър "Иван Вазов" обяви Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли. Творбите ще бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" през новия сезон. Има шанс предложенията, ако бъдат одобрени и харесани, да станат част от репертоара на Народния театър.
Кандидатите могат да подават документи до 0:00 часа на 29-и септември т.г., което на практика означава до 28-и септември включително.
Поканата е насочена към отделни артисти и артистични колективи с доказан опит от различни области и жанрове на изкуството, както и към професионалисти от други творчески области.
За разлика от предходните две издания, през 2025 г. процесът на кандидатстване е облекчен и ще протече в три стъпки. Селекцията ще бъде осъществена от творческа комисия, съставена от представители на различни звена и направления в театъра.
В конкурса имат право на повторно участиесъс същия идеен проект само автори на идеи, допуснати до втори кръг в предходното му, второ издание. Проекти, недопуснати до втори кръг през 2024 г., нямат право на повторно кандидатстване със същото предложение.
Подробният регламент на третата Отворената покана e достъпенТУК.
Бележка на редакцията: През първите две издания на формата - Отворена покана, бяха реализирани: мултижанровият пърформанс „Хипотетично” на хореографката Галина Борисова; както и спектаклите „НЕЧОВЕК“ - съвместен проект на режисьора Любомир Колаксъзов и писателя Стефан Иванов, и заглавието „Съзвездия“ от Ник Пейн - проект на актрисата Радина Думанян, с режисьор Елица Йовчева. Предстоят премиерите на спектаклите: „ТАМ (Locus Amoenus)“ на хореографа Деян Георгиев; „ЖЕНАТА – КОНБИНИ“ по романа на Саяка Мурата на режисьора Марий Росен, и „Топ потребител“/„Екстремни идентичности“ от Били Колинс - проект на преводача Радослав Петкашев с режисьор Надя Панчева.
.png)
