Боянската църква - във фокуса на делегатите на 47-ата сесия на ЮНЕСКО в България през 2025 г.
Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“, известна със средновековните си стенописи, е включена през 1979 г. в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
В боянския храм се различават няколко строителни етапа. През Х – ХІ в. е изградена малка кръстокуполна църква, обновена в ХІІ в. През ХІІІ в. към западната фасада на старата църква е пристроен притвор, а над него – малък параклис. В средата на ХІХ в. е достроено двуетажно преддверие „Св. Никола и св. Пантелеймон“. Църквата е действащ храм до 1954 г.
Ктиторски надпис на български език в притвора на църквата указва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на дарителите и родствената връзка на местния феодал ктитор с българския цар и сръбския крал.
Стенописите от ХІІІ в. в кораба (наоса) следват схемата на този тип църква: Христос Вседържител е изписан в купола, под него са ангели и евангелистите; в олтарната ниша са представени „Богородица на трон“, „Поклонение на жертвата“, „Благовещение“; по стените и арките са сцени от живота на Христос.
В притвора (вероятно гробен параклис) са изписани 18 житийни сцени, посветени на патрона св. Никола. Тук са представени и портретите на дарителите – севастократор Калоян и жена му Десислава, на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, както и първото известно изображение на българския светец Иван Рилски.
Стенописите в параклиса „Св. Пантелеймон“ на втория етаж са от същото време, но се различават по стил. Запазени са части от: „Благовещение“, „Причастие на апостолите“, „Разпятие“, „Възкресение“, житийни сцени на св. Пантелеймон.
Боянската църква е уникална с многообразието, колоритното решение и дълбоката психологическа трактовка на образите. Стилът на стенописите от 1259 г. е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор следва класическата иконография. Живописта му е ярка и наситена, образите – жизнени, богати на духовни нюанси, подчертана е портретната характеристика на светските лица. Този новаторски подход класира храма „Св. Никола и св. Пантелеймон“ в листата на световното културно-историческо наследство.
Реставрацията на „Св. Никола и св. Пантелеймон“ започва в средата на ХХ в. и завършва през 2006 г. вследствие на дарителска акция, организирана от Националния исторически музей.
От 2003 г. Боянската църква е филиал на Националния исторически музей.
Министърът на културата Найден Тодоров посети Боянската църква.
Храмът ще бъде акцент в програмата на делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г. в София.
Домакинството на толкова престижно събитие подчертава ангажимента на държавата към опазване на световното наследство и насърчава глобалното сътрудничество в тази област. Идването на ЮНЕСКО в България ще увеличи шансовете за получаване на финансова и техническа помощ световната организация за опазване и развитие на българските обекти на световното наследство.
Усилията на Министерството на културата са да бъдат привлечени повече инвестиции към културни и природни обекти, като така се подпомогне развитието и на местната инфраструктура и икономика.
Подготовката по организирането и провеждането на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО е в ход, а екипът на Министерството на културата работи усилено по планирането на всички събития, координацията и обезпечаването.
--
Снимки: НИМ, МК
.png)
Коментари