НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР ДАДЕ СТАРТ НА НОВИЯ СЕЗОН, КОЙТО ОБЕЩАВА ДА Е БОГАТ И БЛЯСКАВ НА ПРОЕКТИ, ПРЕМИЕРИ И ИНИЦИАТИВИ

/София, 11 септември/

Предстои ни година на истински културен диалог със света, обявиха от екипа на Народен театър „Иван Вазов“ по повод старта на новия сезон. Най-голямата българска сцена излиза отвъд границите на страната, за да се представи на престижни фестивали и сцени и в същото време ще посрещне водещи европейски и световни продукции. През новия сезон театърът представя общо 13 премиери – 4 на Голяма сцена, 4 на Камерна сцена, 4 на Сцена „Апостол Карамитев“ и 1 на Сцена „Музите“.

„Докато с екипа се опитвахме да определим фокуса на настоящия сезон, мислехме да се ограничим само върху балканския акцент в нашата програма. След като анализирахме внимателно, се оказа, че репертоарът ни тази година стъпва на три континента – Северна Америка, Европа и Азия“, каза директорът на Народния театър, Васил Василев.

Един от акцентите през Сезон 2025/2026 ще бъде спектакълът на хърватския режисьор Ивица Булян, който ще постави на Голяма сцена класиката „Господа Глембаеви“. Пиесата на известния драматург Мирослав Кърлежа е в нов превод на Русанка Ляпова, направен специално за Народния театър.

Предстои също и проектът на северномакедонския режисьор Слободан Унковски, който вече проведе кастинг с трупата на Народния театър. Той ще постави на Голяма сцена „Скъперникът“ по известната пиеса на Молиер. Очаква се комедийният спектакъл да бъде най-мащабната продукция следващия сезон, като в него ще участват няколко поколения актьори.

„Репертоарът ни тази година представлява богата палитра от жанрове, в която всеки зрител може да намери своята постановка. Работим по много теми, които са актуални за нашето съвремие, като каним както утвърдени, така и млади български режисьори. Отворихме вратите си за независими проекти чрез специална програма на името на Апостол Карамитев, която тази година ще има своето трето издание“, каза Мирослава Тодорова – главен драматург на Народния театър.

В началото на 2026 г. режисьорът Диана Добрева ще започне репетиции на „Малката Англия“ – сценична адаптация по едноименния роман на гръцката писателка Йоана Каристиани. Добрева отново ще работи с драматурга Александър Секулов. Проектът ще ни покаже работата ѝ в нова светлина – с фокус не толкова върху визуалния мащаб, а върху човешките взаимоотношения.

„Подготвяме и проект с три, бих ги нарекла, гигантски български актриси. Това са Жанет Спасова – знакова актриса на „Фолксбюне“, която не е работила в България от 30 години, Жорета Николова и Светлана Янчева. Заедно с режисьора Николай Стефанов ще представят „Медеяматериал/Персона“ по Хейнер Мюлер и Ингмар Бергман“, разкри още главният драматург на театъра.

„Правим така, че емблематични наши актьори, които играят извън пределите на България, да се завръщат в родината си и да играят на нашата сцена“, допълни Васил Василев.

Най-новото попълнение в режисьорския екип на Народния театър – Боян Крачолов тази година ще работи с младите актьори в трупата, за да създаде поредица от събития, насочени към младежката публика. След забележителния спектакъл на открито „Балът на Капулети“ режисьорът ще изненада зрителите с нов пърформанс още през ноември.

До края на календарната година Народният театър ще вземе участие в 10 престижни фестивала в България и Европа. Международното турне на спектакъла „Хага“ продължава през ноември с участие във фестивала „Темпорада Алта“ в Жирона, Испания, осъществено със съдействието на Национален фонд „Култура“. В началото на следващата година се очаква и представяне в Любляна. Особен интерес в чужбина предизвиква и спектакълът „Бурята“ на Робърт Уилсън, чието име завинаги ще остане сред големите на световния театър. Преговори се водят и за участие във Виена, на прочутия Винер Фестовохен, както и в Пекин и на един от водещите фестивали в Германия.

Спектакълът „Медея“ ще има своите силни международни изяви още тази есен на фестивала „Скупи“ в Скопие и Шекспировия фестивал в Театър „Марин Сореску“ Крайова, а през април 2026 г. ще излезе на сцената на Театрос дел Канал в Мадрид.

„В Испания „Медея“ ще се изиграе 6 пъти. Това случва за пръв път – български спектакъл да има толкова много поредни представления пред публиката в Мадрид“, поясни началникът на фестивалната дейност в Народния театър Боряна Трифонова.

Гостувания на постановката се обсъждат и с партньори в Любляна и Солун. През февруари 2026 г. спектакълът „Оръжията и човекът“ ще се играе на сцената на Хърватския национален театър в Загреб, докато още тази есен „Куклен дом, втора част“ на режисьора Ясен Пеянков ще гостува в Ниш в рамките на фестивала „Театър на кръстопът“.

Националната ни сцена ще посрещне и 7 забележителни спектакъла от чужбина. Сезонът ще донесе на софийската публика възможността да види 4 водещи европейски продукции в рамките на платформата „Сцена без граници“. Сред тях е „Мами“ на режисьора Марио Бануши – съвместна продукция на „Онасис Стеги“ в Атина и фестивала в Авиньон, където бе премиерата му това лято. Очакват се и спектакли от Дъблинския фестивал и Националния театър в Прага, както и нов съвместен проект с Винер Фестовохен и фестивала в Авиньон, чиято премиера ще бъде и в София. Паралелно ще се осъществят редица размени на представления.

„Българската публика ще има шанса да гледа „Престъпление и наказание“ на световнопризнатия режисьор Йерней Лоренци, продукция на Хърватския национален театър, както и „Нора“ от Градския театър в Любляна. Обсъжда се и сътрудничество с Държавните театри на Турция, които ще представят „Медея материал“ на Айше Емел Месджи“, каза началникът на международната дейност в театъра Младен Алексиев.

През октомври, благодарение на Японското посолство, българската публика ще бъде свидетел на уникалното изкуство на японските барабани „Тайко“ – зрелищен синтез от музика, движение и театър.

Успоредно с гастролите и гостуванията, Народният театър ще продължи активно участие в европейските проекти DoSEL и PROSPERO NEW. В края на 2026 г. Народният театър ще бъде домакин на престижната есенна конференция на Европейската театрална конвенция – ярко доказателство за ролята му като център на културния обмен в Европа.