Министерството на културата напоследък така обнови сайта си, че нищо не може да се намери лесно и от първа ръка. Съвсем наскоро мой колега ми съобщи, че има обявен конкурс за Началник отдел "Музеи, галерии и визуални изкуства".
Опитах се да го открия, за да видя условията, но това не е никак лесно.
Затова тук публикуваме обявата и условията на конкурса за желаещите да участват в надпреварата, която се надяваме да не е предварително предрешена. Срокът за подаване на документи е до 9-ти юли включително.
Ето и обявата:
МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА на основание чл. 10а, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 14, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители обявява конкурс за заемане на длъжността „Началник на отдел” на отдел „Музеи, галерии и визуални изкуства“ в дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”.
Кратко описание на длъжността: Планира, организира, ръководи и контролира цялостната дейност на отдела. Дава предложения и подпомага провеждането на политиката в сферата на движимото културно наследство, музеите, визуалните изкуства, съгласно функциите на дирекцията.
1.1. Размер на основната заплата за длъжността: При назначаване основната месечна заплата ще бъде определена от органа по назначаване, съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в границите от 620,20 евро до 1396 евро (за първа степен).
2.4. Професионално направление: „История и археология“, „Теория на изкуствата“, „Изобразително изкуство“, „Администрация и управление“, „Икономика“;
2.5. Минимален професионален опит: 5 години или придобит ранг за заемане на длъжността II младши.
Допълнителни изисквания: ползване на английски и/или френски език, компютърна грамотност, музеен опит, познания в областта на културната политика и културното наследство.
Конкурсът да се проведе чрез решаване на тест и интервю.
Необходими документи за участие в конкурса:
5.1. Заявление по образец /Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2 от НПКПМДС/ – подписано от кандидата – в оригинал;
5.2. Декларация по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДС от лицето за неговото гражданство, както и за обстоятелствата, че е пълнолетен гражданин, не е поставен под запрещение, не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода и не е лишен по съответен ред от правото да заема определена длъжност – подписано от кандидата – в оригинал;
5.3. Копия от документи за придобитата образователно-квалификационна степен, допълнителна квалификация и правоспособност, които се изискват за длъжността. Ако дипломата на кандидата за придобито в Република България образование е вписана в Регистъра на завършилите студенти и докторанти, в заявлението се посочват номер, дата и издател на дипломата, а ако документът за признаване на придобитото в чужбина образование е вписан в регистрите за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер, дата и издател на документа за признаване, като копие на диплома не се прилага;
5.4. Копия от официални документи за доказване трудов стаж и/или служебен стаж, и/или осигурителен стаж (трудова книжка, служебна книжка, осигурителна книжка, обр. УП-3), и/или официални документи за извършване на дейност в чужбина, издадени от компетентен орган или компетентно длъжностно лице, в съответствие с националното право на съответната държава;
5.5. Документите, издадени в чужбина, се представят в легализиран превод на български език и след необходимото признаване от съответните оправомощени органи в Република България.
Място и срок за подаване на документите: Документи за участие в конкурса се подават в Министерство на културата, бул. “Ал. Стамболийски” № 17 всеки работен ден от 9.00 ч. до 17.00 ч., лично от кандидата или чрез пълномощник с попълнено пълномощно, намиращо се на последната страница на заявлението за участие в конкурса или по електронен път на имейл: konkursi@mc.government.bg, в срок – 10 дни от публикуване на обявлението – до 09.07.2026 г. включително.
В случай на подаване на документите по електронен път заявлението по чл. 17, ал. 2 и декларацията по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДС следва да бъдат подписани от кандидата с електронен подпис.
При подаване на документите, на кандидатите се предоставя копие от длъжностната характеристика за конкурсната длъжност. В случаите на подаване на документи по електронен път, заявлението по чл. 17, ал. 2 и декларацията по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДС следва да бъдат подписани с електронен подпис от кандидата, а информацията за пречките за назначаване и длъжностната характеристика се изпращат на кандидата по електронен път на посочената от него електронна поща.
Списъците за допуснатите и недопуснатите кандидати и всички съобщения във връзка с конкурса се обявяват на Интернет сайта на министерството.
Невена Андонова - филмов продуцент, сценарист и журналист, която през февруари бе и кандидат за генерален директор на БНТ в конкурса за СЕМ, поема новините на прорама "Христо Ботев" на Българското национално радио /БНР/.
Емисиите за култура, образование и наука на националната радиопрограма в момента се излъчват в 14 и в 17 часа всеки ден. Невена Андонова спечели обявения подбор за длъжността "отговорен редактор" на новините, които са към редакция "Новини, образование и култура" със завеждащ Наталия Маева.
В момента новинарските културно - образователни емисии се правят от малък екип: Александър Райчев, Калина Колева, Александра Сърчаджиева и Люба Константинова. До преди повече от месец част от екипа бе и журналистката Маргарита Ралчева, лице на ТВ Европа и съпруга на издателя и бивш евродепутат Емил Стоянов.
Първата емисия по профрама "Христо Ботев" бе излъчена на 10-и юни 2024 година. Тогава към екипа работеше и Даниела Късовска.
ЗА НЕВЕНА АНДОНОВА
Невена Андонова е български филмов продуцент, сценарист и журналист. Тя е дъщеря на емблематичния български режисьор Методи Андонов и сестра на режисьорката Милена Андонова. През 90-те години работи като репортер и редактор във вестниците „1000 дни“ и „Стандарт“, а по-късно става водещ и автор в Българската национална телевизия (БНТ), включително в емблематичното предаване „Панорама“ и културната програма „Суматоха“. Беше и програмен директор на БНТ.
Има две висши образования - „Българска филология" и „Теория и история на културата" от Софийския университет „Св. Климент Охридски". Специализирала е в САЩ и Гърция.
Продуцент е на награждавани филми, сред които е „Маймуни през зимата“ (2006), спечелил „Златна роза“ и награда от фестивала в Карлови Вари.
Има ли запален оперен меломан у нас, който да си е представял лятото без оперно зрелище на открито? Без „Опера на площада“, без „Опера над водата“, без някои от другите чудати формати и позициониране на оперното изкуство на необичайни места, извън театъра? Световното по футбол е манящина, но лято без опера – не става. И то не какво и да е оперно зрелище, а класно, на недостижимо и най-високо ниво.
Категоричен съм, че е време да набием в главите на политиците – национални, местни, въобще на властта у нас, па барем вземе да проумее: летните престижни оперни формати под открито небе превръщат високото класическо изкуство в мащабен туристически и културен феномен.
И не само ефектът е поразяващ – заради естествените обстоятелства на местата, където се играе, не само заради автентичните исторически природни забележителности, но и заради другата акустика. Заради мащаба, който винаги е грандиозен. Но, ако насреща нямаш творец, който мисли и гради в същия този мащаб 10:1, то нещата няма да станат по начина, заради който зрителите остават поразени от цялостното въздействие, цъкат с език, идват от други страни на нашите оперни вечери, сипят суперлативи и дълго време след посещението си споделят снимки, клипове, коментират от уста на уста.
Арена ди Верона, Античният театър в Оранж, Фестивалът в Брегенц, Пучини фестивалът в Торе дел Лаго – Италия, каменната кариера Санкт Маргаретен в Австрия, Grange Park Opera и Garsington Opera – където публиката пристига отдалеч, вечерта е в смокинги и бални рокли и се наслаждава на дългите над час и половина антракти на чаша шампанско и цялостно изживяване. Примерите не са един и два по целия свят.
У нас всичко започна с „Опера на площада“, нали помните? И нека не го забравяме, а да отдадем дължимото на пионера на това оперно дело у нас. (Това не е рекламна статия за Карталов, нито авторът взима пари за нея, нито пък имаме рекламен договор. Това са фактите, драги ми читателю.)
Опера на площада възникна през далечната вече 1997-а година. По идея на акад. Пламен Карталов по повод 400-годишнината на оперното изкуство. Тогава арена на постановката „Аида“ става площад „Княз Александър Батенберг“, а мавзолеят на Георги Димитров се превръща в най-голямата открита сцена у нас. Така се роди българската Арена ди Верона.
Години по-късно оперният фестивал на Софийската опера бе преместен пред Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. И така е и до днес.
Затова много се зачудих на пресконференцията на Карталов преди време, когато той обяви, че заради финансови проблеми нямало да се състои традиционния оперен летен фестивал. И докато веднага типично по български гръмнаха неформални хейтърски гласове на вечно недоволни служители и колеги – "оф, тъкмо ще си починем това лято, аман само се бъхтим от работа, ей, голям кеф" – ето, че което е писано и предопределено да стане, то си става, въпреки трудностите.
Видях активността на Столична община, на Дирекция „Култура“. И ето, „Опера на площада“ ще го има и това лято.
(А тези недоволните колеги от Операта май не отчитат, че работят в национален културен институт с най-високите заплати за творците, че работят в световно признат оперен театър, че имат ангажираност и възможност за изява, които са възможни точно сега – в тези условия, в това време, с този директор, с този мениджър, с този режисьор. След време, сигурно всичко ще е друго – но да видим за по-добро, или ще се чуват репликите „Ей, помниш ли преди какво беше …?“).
И преди да погледнем към програмата тази година на „Опера на площада“ нека спомена още две неща.
Оставам с впечатлението, че в последно време Софийската опера бе изтикана някак от форматите на летни оперни фестивали, които тя самата създаде. Отстъства от Велико Търново, от Белоградчишките скали, от лятната сцена във Военната академия. Разбира се за всички винаги има обективни и субективни причини. Но, си мисля, гледайки какво се случва, че първооснователят на този формат, който проправи пътя, сега много тънко, хитро и елегантно е в условията на невъзможност да стъпи на местата, които сам създаде като трибуни, традиция и т.н. Някой път няма финансиране, друг път – няма възможност и дати, трети път – кметството нямат възможност да продават билети или да съфинансират, да предоставят инфраструктура … Ролите на различни музикални институти у нас се размениха съвсем ненадейно и извън профила, но все поради стремежа да са по-първи от другият. Няма лошо, нека има конкуренция. Но, започва на моменти да става алогично. Всичко днес вече е подвластно на печеленето на пари, на комерсиализацията на изкуството, на битката за приходи. Въпросът е това да става професионално и без компромиси. И дано да няма тих студен фронт към Софийска опера и нейния директор по отношение на възможности и опции за гостуване в страната. Дано се лъжа в това си усещане.
СЕГА ПОГЛЕД КЪМ "ОПЕРА НА ПЛОЩАДА" 2026
Карталов е направил програмната линия в три потока. Серия от пет спектакъла на „Селска чест“ / “Палячи“, следват пет представяния на „Мамма Mia“, първи финал с „Рилският пустинник“ – напълно логично, музикална поема по музика на отец Кирил Попов, все пак сме пред катедралата в сърцето на столицата. И гранде финал с "Турандот".
В серията „Селска чест“ / „Палячи“ - 9, 10, 11, 15 и 17 юли, от 20 часа, под диригентската палка на знаменития маестро Даниел Орен (15,17 юли) и на Франческо Роза , публиката ще може да се наслади на дебюта в ролята на Неда на Мила Михова, сопраното, което вече стъпи на сцената на Софийска опера и носи на плещите си голямата отговорност да защити авторитета и името на своята знаменита майка със световна слава – сопраното Дарина Такова. Мила всъщност вече излезе в ролята на Неда в престижната зала на Националната опера, но за нея ще е първо излизане в тази среда – на открито, в това сценично пространство, тази необичайна акустика и цялостно изграждане на представлението.
Друг любопитен акцент е гостуването на групата италиански певци – солисти, които пък бяха на първа линия при гастрола на Пламен Карталов в Модена преди време. Помним, че Модена аплодира и остана възхитена от спектакъла именно на „Селска чест“ / „Палячи“ в оперния театър „Френи-Павароти" в Модена. За да види едноактните опери под режисурата на Карталов пристигна тогава Райна Кабаиванска. Постановката, копродукция между театрите в Модена, Пиаченца, Римини и Софийската опера и балет под диригентството на маестро Алдо Сисило, сега е в София и щастливата ни публика ще може да я види и чуе, ако успее да закупи навреме билети. Продукция, получила щемпел за качество от италианската критика, която не би простила отстъпление или отстъпление от духа на двете веристични опери. Италианците пеят рамо до рамо с нашите родни оперни звезди, които обичаме и почитаме.
Дебют в София за аржентинеца Фабиан Велос - като Тонио в "Палячи". Фабиан гастролира в първокласни оперни театри по света, сред които в Мадрид, Рим, Болоня, Мексико Сити, Атланта. Участва и в различни постановки в родината си Аржентина, като често гостува на най-прочутата сцена там - театър „Колон“ в Буенос Айрес.
Поредицата Мамма Миа е в края на юли – датите са: 24,25,26,27 и 28 юли. Владимир Михайлов се завръща в продукцията на Софийската опера след не толкова кратко отсъствие и ангажиментите му покрай тв реалити формат. Да отбележим и дебютна сцената на площада и за Весела Янева, която влезе в заглавието през август 2025 г. в ролята на Таня във формата "Музи над водата - езерото Панчерево". В една от вечерите на сцената ще вземе участие директорката на Музикалния театър – Еделина Кънева. Песните на ABBA ще звучат и с превъплъщението на златния глас, който публиката обожава, заради безбройните му озвучавания на филмови продукции на десетки роли зад кадър на малкия екран – Симеон Владов. От премиерата си през 2018 година до днес Mamma Mia! на Софийската опера и балет продължава да привлича хиляди зрители, които не само изпълват салона, но често се връщат за втори и трети път. Осем години след първите представления, мюзикълът по песните на легендарната група ABBA остава едно от най-търсените заглавия в столичния афиш. Историята за лято и любов продължава да живее своя сценичен живот. Българската постановка е по-различна от бродуейската. Мамма Миа се превърна в чакано преживяване и зрелище, без което сякаш лятото в София не би могло да премине.
Достоен и логичен културен и духовен първи финал на лятната оперна серия е музикалната поема „Рилският пустинник“ от отец Кирил Попов. Представянето на 1-ви август пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, под палката на Жорж Димитров, тържествено ще ознаменува 1150 години от рождението и 1080 години от успението на Св. Йоан Рилски Чудотворец.
И голямата гранде кода, финалния летен апотеоз за тази година, е произведението – връх на италианското белканто и веризъм – операта „Турандот“ на Джакомо Пучини, което ще видим на 9-и август. В главната роля ще пее Екатерина Семенчук. Лиу е Каролина Лопес Морено. В ролята на Калафще видим Хорхе де Леон. Българският певчески отбор на сцената е съставен от: Светозар Рангелов, Атанас Младенов, Росен Ненчев, Даниел Острецов, Веселин Михайлов, Красимир Динев.
С този мощен вокален състав и вечната музика на Пучини, софийският площад обещава да се превърне в арена на истински триумф на духа. Защото когато последната сричка от „Nessun dorma“ заглъхне под откритото небе, а публиката затаи дъх пред катедралата, всички ще разберем едно: лятото в София отново има своя оперен смисъл.
Лято със Софийската опера на площада пред катедралата „Свети Александър Невски“! На добър час!