Националният балет гостува с "Лешникотрошачката" в Салерно, Италия

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ

След гостуването в Полша, националната балетна трупа предстои да замине за Италия. Нека припомним, че великолепният балет „Зорба гъркът“ на Микис Теодоракис, под  хореографията на Лорка Масине, бе представен в десет различни града в Полша, а стотици възторжените зрители дълго аплодираха всеки спектакъл.

Следващата дестинация за турне за Националния балет е Италия.
От 4 до 8 декември представленията на „Лешникотрошачката“ ще донесат Коледния дух в театър „Джузепе Верди“ в Салерно. 

Изпълнители на централните роли са звездите на балета Марта Петкова и Никола Хаджитанев, Боряна Петрова и Емил Йорданов, Румен Бонев, Фредерико Пинто, солисти и кордебалет.

Това е третото гостуване на нашия балет в Салерно след „Лебедово езеро“ от Чайковски и „Жизел“ от Адам.

От 19 декември до 5 януари са планирани единайсет спектакъла на „Лешникотрошачката“ на сцената в Софийската опера, които са разпродадени.

И още една новина, свързана с балета на Софийската опера

На 12 януари в спектакъла на балета „Жизел“ ще гостуват световните звезди Мария Кочеткова като Жизел и Даниил Симкин като Алберт.

След участието и на двамата в Международния балетния конкурс във Варна, на който на Мария бе присъдена втора степен в младша възраст (2002 година), а Даниил бе награден с първа награда през 2004 година, участието им в "Жизел" е второ гостуване в България.

Нека кажем, че Варненския балетен конкурс отвори вратата за двамата артисти за началото на тяхната световна кариера. Мария и Даниил танцуват вече в най-големите и елитни театри и получиха световно признание.

 
На сцената в София на 12-и януари ще им партнират:  премиер-солистът Никола Хаджитанев, солистите Мария Йорданова, Вяра Иванчева, Симеон Атанасов, Елена Петрова, Памела Пандова и други!

Със спектакъла ще бъде отбелязана и 70-годишнината на диригента Борис Спасов, който ще застане на пулта.

/РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ, И. Върбанов/

Иван Върбанов, журналист: ИЗГЛЕЖДА ГЛАСЯТ НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА ЗА ШЕФ НА ПАРЛАМЕНТА!

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - Иван Върбанов

Изглежда гласят Наталия Киселова за шеф на Парламента.

Логично е!

Киселова шестваше дълго време по телевизиите.

Сякаш някой от политическия задкулисен инженеринг ни подготвяше, сякаш загряваше нагласите ни. 

От тв-екрана Киселова скочи в редовете на БСП с устрем.

Чудех се: защо й трябваше този ход?

Било е, за да влезе в политическа партия, където напливът и конкуренцията са малки. Така пробивът е по-лесно изпълним.

И така, влиза в листите, а после и в играта - в залата на Народното събрание.

И хоп, следва номинация за шеф на НС.

Няма лошо, но ми изглежда, че е изстреляна с ракета - носител на върха доста светкавично и преднамерено натрапчиво!

Самата Киселова имаше доста самоуверено излъчване и поведение през  първите дни, сякаш знаеше, че скоро планът ще сработи и дори беше леко нервна - защо не се случват нещата по предначертания от задкулисието режисиран план?

И ето, днес бат Бойко се изцепи - ще я подкрепи!

Та даже изтегли Рая Назарян?! 

Значи, залогът е голям!!!

Масони, служби, невидим център ...?

Има план, вижда се!

Йотова, мине - не мине и се появява в ефир да призовава партиите да направят така, щото Парламента да заработи.

Нищо, че преди месец се изцепи, че точно тоя Парламент е нелегитимен!

И още от абсурдите:

Конституционните съдии ще броят и ревизират гласовете в 1777 секции и да се проверят протоколите в други 442 секции.

И ако конституционалистите открият машинации и несъответствия, то какво, изводите ще са : нелегитимен парламент, нарушени партийни квоти и пропорции по отношение на брой депутати и дори политически субекти, които може да се окаже, че не трябва да са в парламентарната зала.

А ако през това време са гласувани множество актове, пък съдиите кажат, че нещата не са ок с гласове и протоколи- всичко пада. Защото може да са гласували хора и партии, които нямат право да са в Парламента!

Абсурди след абсурди!!!

И ретроградният Меркурий не ни е виновен.

Уверявам ви!

Пак изтеглихме късата клечка.

Генералите ще управляват.

 С масоните и хората в сянка, от националната сигурност.

Какво са намислили?

Предстои да видим ...

ГАЛЕРИЯ "СРЕДЕЦ" ПОКАЗВА КАРТИНИ НА ЗНАМЕНЕТИЯ БАС НИКОЛА ГЮЗЕЛЕВ

 РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - София, 29.11.2024 г. /

В памет на  големия български оперен артист и художник Никола Гюзелев Фондация "Никола Гюзелев", Биенале "Артемидия Рим" открива авторска изложба в Галерия "Средец" на Министерството на културата. Събитието е на 3 декември 2024 г. /вторник/ от 18ч.
Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова, а експозицията се осъществява с подкрепата на МК.

Нека припомним още веднъж, че Маестро Гюзелев освен международно признат оперен певец, е и изключителен художник. Изложбата, която ще почете 10-годишнината от неговата кончина, представя част от най-ярките му творби, създадени с таланта на академичен художник.

Експозицията може да бъде видяна до 13 декември т.г. в Галерия "Средец" на Министерство на културата - София, бул. "Александър Стамболийски" № 17.

Рисунката и живописта са още един талант на големия художник, който през цялата му професионална кариера му дава възможност майсторски да изразява емоции и характери, провокиращи фината му чувствителност. 

Публиката ще види творби на Никола Гюзелев от различни периоди от творческата му кариера, които представят личния му поберк и израза на четката и цвета, чрез които Гюзелев постига силен и емоционален контакт с публиката - както на сцената, така и в изложбената зала.

Никола Гюзелев почина на 77-годишна възраст през май 2014 г. Маестрото записа със златни букви името си в музикалната съкровищница на световното оперно изкуство като български оперен певец с мощен, дълбок, емоционално зареден басов глас, чийто обем и индивидуалност доминираха на сцената както в родината, така и в чужбина.   

Никола Гюзелев бе еклектичен артист, един от най-значимите лирични баси, който остава в културната история на България и в ролята си на отличен академичен художник-живописец.
Героите, в които се превъплъти на световните сцени варират от прелъстителя в "Дон Жуан" на Моцарт до главната роля в "Борис Годунов" на Мусоргски, роли, които той оживяваше с богат, резонансен тон. Неговата пълнокръвна актьорска игра се допълваше от очи, които можеха да бъдат горещи от болка или студени от жестокост.

И да, всяко от изпълненията на Гюзелев беше емоционален повод, като някои коментатори го сравняваха с Фьодор Шаляпин, легендарният руски певец от началото на 20-ти век, и Борис Христов, великият бас. Гюзелев пее и с друг голям български бас - Николай Гяуров, в „Дон Карло“ на Верди с Филаделфийската опера през 1966 г. 

Руският репертоар подхождаше изключително много на Никола Гюзелев, а превъплъщенията му бяха респектиращи и въодушевяващи, запомнящи се - особено интерпретацията му на Борис Годунов, за която след спектакъл в "Ла Скала" в Милано критиката написа: „гласът му прераства на сцената в пълно величие".

Неговата вярна публика помни и друго неговото изключително постижение, във Виенската държавна опера, където получава възторжени аплаузи и 36 извиквания  пред завесата.

Бе артист с богат репертоар, изпълнен с главните басови роли не само в италиански и руски опери, но и във френски и немски, той може да се похвали с кариера, продължила 55 години от дебюта му в световната опера.                                                                      

Никола Гюзелев е Доктор хонорис кауза на Българската академия на науките, Комендатор на Италианската република, носител на Международната награда "Джузепе Верди Златен" за заслуги и принос към Белкантото. Награден с най-високите отличия на България и Италия. Почетен гражданин на Павликени и Парма, Италия. 

                                                                                                                                                                      След кончината му, Фондацията - носеща неговото име, учреди съвместно с Министерството на културата на Република България и Българска академия на науките Международната награда на негово име. С нея се удостояват талантливи изпълнители в оперното и изобразителното изкуство. Тази година бе връчена връчена за пети път с юбилеен  концерт в Софийска опера.

КОЛИБРИ ПРЕИЗДАДЕ ПРИКАЗКИТЕ НА ОСКАР УАЙЛД - 2024

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - София, 29.11.2924 г./

Издателство „Колибри“ предлага на читателите ново издание с всички приказки на гениалния Оскар Уайлд в превод на Жечка Георгиева. Настоящото издание (204 стр., 25 лв.) излиза с илюстрации на Ясен Гюзелев. Художници на корицата: Ясен Гюзелев и Кирил Златков.

Когато през 1888 г. Уайлд публикува „Щастливия принц и други истории“, той не очаква много от тази книга. А тя му носи първия голям търговски успех. Словесно изящество, артистичност и острота на ума бликат от всяка страница. В сборника съжителстват вълшебни приказки, разкази за животни, сатирични иносказания. Страниците са изпълнени с неговото несравнимо чувство за хумор и елегантен изказ, които той ще доразвие до съвършенство в пиесите си.

Ясен Гюзелев e един от най-изтъкнатите илюстратори в наши дни. Неговото изкуство се характеризира с брилянтна техника, вдъхновена от Ренесанса, добрите реалистични школи от XIX век, прерафаелитите и сецесиона. В същото време творбите му са модерни по своята концепция за дизайн, гледни точки, игра между светло и тъмно.

В списъка на книгите, които е илюстрирал, са заглавия като „Алиса в Страната на чудесата” и „Алиса в Огледалния свят” на Луис Карол, „Пинокио” на Карло Колоди, „Дама пика“ на А. С. Пушкин, „Дон Кихот” на Сервантес, приказки на Братя Грим и Оскар Уайлд, творби на Джон Ръскин, Чарлс Дикенс, Артър Конан Дойл, Бокачо, Жул Верн, Ибсен, митологичните истории за „Артур и Екскалибур” и „Орфей и Евридика”, разкази за живота на личности като Сократ и Микеланджело и др. Печелил е международни и национални отличия за илюстрация, сред които приза за илюстратор на годината на Международния панаир на книгата в Болоня и наградата за илюстратор „Константин Константинов“. Два пъти е получавал наградата „Христо Г. Данов“, като през 2022 г. тя е за илюстрациите в изданието „Орфей и Евридика“ от Иван Б. Генов (изд. „Колибри“).

Оскар Уайлд (1854-1900) е гениален ирландски драматург, писател и поет. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на 19 век. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) и на обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт. Пише и издава два сборника с приказки – „Щастливия принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които се преиздават и до днес. Слава му носят стотиците му афоризми и анекдоти. Ексцентричността, хапливото му остроумие и блестящото умение да води разговор, са негова запазена марка.