PRESS BG NEWS AGENCY – Иван Върбанов, София, 2 ноември /
Румънката с международна известност – Анджела Георгиу, идва в София
за концерт със Софийската филхармония на 10 ноември. На сцената ще й
партнира тенорът Саимир Пиргу. Оперната музикална вечер ще бъде
дирижирана от маестро Найден Тодоров – министър на културата.
За
оперната дива Георгиу е писано много, а светът я аплодира заради
класата, висотата на вокалното й майсторство и звездния й блясък на
оперна дива. Въпреки това нека припомним, че последните новини около
нея, които обиколиха международния обмен бяха свързани с гостуването й в
Южна Корея. Анджела Георгиу си навлече критики, след като нахлу на
сцената, за да спре биса на тенор по време на изпълнение на „Тоска“ в
Сеул. Ексцентричността на световните звезди се прощава и приема от
публиката. Тя често пъти се противопоставя на бисирането на обичани
арии, и то от нейни колеги – тенори. Така беше сега с Алфред Ким и „E
lucevan le stelle“, а преди години потърпевш пък беше Йонас Кауфман по
време на спектакъл във Виенската опера. Тогава неговата партньорка на
сцената реши да го накаже и не пожела да излезе на сцената, а той запя
„Нямаме сопрано на сцената“ под звуците на оркестъра, който продължи да
свири. „Това не е рецитал, уважавайте публиката“, бе и си остава
реакцията на Анджела, която категорично побеснява при бисирането на
нейни колеги на сцената по време на спектакъл. 59-годишната певица отнесе мощен хейт и освиркване в Южна Корея заради странностите на своя характер. Оперната
критика си спомня и случая, когато тя участвайки в спектакъл на
Дзефирели на „Кармен“ в Метрополитън, като част от турне в Япония,
отказа да носи руса перука- решение на режисьора. Тогава директорът на
МЕТ бе принуден да й съобщи, че постановката продължава – с или без нея,
но с русата перука.
Въпреки нейните странности, звездата й, изгряла през 90-те продължава
да свети ярко на оперния небосклон. Със сигурност тя остава сред
водещите певици на оперното изкуство днес.
Саимир е албанец, а през 2014 г. получи италианско гражданство от
Президента на Италия. Със сигурност можем да кажем, че той е сред
най-ярките звезди на днешния международен оперен небосвод. „Изключително
момчешки, нежно пламенен и спокоен в стратосферните полети“ (Financial
Times), „сладкогласният, енергичен тенор“ (New York Times) е гост във
всяка голяма международна оперна сцена, включително Метрополитън Опера
Ню Йорк, Ла Скала, Виенската държавна опера, Лондонската кралска опера,
Парижката опера, Болшой театър в Москва, Берлинската държавна опера,
Цюрихската опера, Гран Театър де Лисеу в Барселона, Сан Франциско
опера, Лос Анджелис опера, Операта в Сидни, Арена ди Верона,
Залцбургския фестивал, Музикферайн във Виена и Концертгебау в Амстердам.
Последните няколко сезона на Саймир Пиргу са белязани от важни
успешни дебюти в емблематични тенорови роли като Каварадоси в „Тоска“ в
новата постановка на Римската опера, главната роля в „Ернани“ –
постановка на Фестивала в Брегенц, Дон Хосе в „Кармен“ – под палката на
Зубин Мета в Банкок, главната роля в „Хофманови разкази “ в Цюрихската
опера, главната роля във Вертер в Новия национален театър на Токио,
главната роля във „Фауст“ в продукцията на Петер Щайн в Болшой Театър на
Москва, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“ в Цюрихската опера, Ленски в
„Евгений Онегин“ в Римската опера с Джеймс Конлон, главната роля във
„Фауст“ в Операта в Сидни, Шевалалие де Грийо в „Манон“ в Париж,
Габриеле Адорно в „Симоне Боканегра“ в Театър Сан Карло в Неапол, Шепърд
в „Крал Роджър“ в Кралската опера в Лондон под диригентството на
Антонио Папано, Рикардо в „Бал с маски“ с Израелския филхармоничен
оркестър под диригентството на Зубин Мета.
В кариерата си той е бил удостоен с много награди, включително
престижната „Pavarotti d’Oro“ (2013), наградата „Franco Corelli“ (2009),
„Eberhard Wächter Gesangsmedaille“ (2004), първа награда както на
Caruso, така и на Tito Schipa International Voice състезания (2002).
Открит от Клаудио Абадо през 2002 г., през 2004 г. Саймир Пиргу става
най-младият певец, който някога е дебютирал в главна роля на фестивала в
Залцбург.
Роден е в Елбасан, Албания, през 1981 г. Саймир Пиргу започва
музикалното си обучение в много млада възраст, като завършва обучението
си по цигулка в родния си град на шестнадесет години. На двадесет и една
годишна възраст завършва консерваторията Клаудио Монтеверди в Болцано,
Италия, където учи вокал при Вито Мария Брунети, който остава важен
съветник на тенора и до днес.
През 2008 г. е избран от Уди Алън да участва в първата му оперна постановка (Джани Скики) в Операта на Лос Анджелис.
в Метрополитън опера през 2013 година на Верди като Алфред в
„Травиата“, New York Times посвети статия от две страници със заглавие
„Тенорът от тъмната страна на Луната“ на акцентите в кариерата на Пиргу.
През 2016 г. последният му солов албум „Il Mio Canto“ е публикуван от
лейбъла Opus Arte. Той представи диска в световно турне, което го
доведе до Париж, Виена, Берлин, Токио, Ню Йорк, Флоренция и Тирана. Той
записва първия си албум с арии “Angelo casto e bel” през 2004 г. с
лейбъла Universal Music.
Саимир Пиргу е посланик на Down Syndrome Albania, фондация, посветена на подпомагането на деца със синдром на Даун, от 2013 г.
Ето програмата на вечерта в зала „България“:
Георг Фридрих Хендел – „Музика за Кралските фойерверки“ – Увертюра HWV 351 Георг Фридрих Хендел – Ария на Алмирена (Lascia ch’io pianga) от опера „Риналдо“ Пьотр Илич Чайковски – Ария на Ленски Джакомо Пучини – Дует на Тоска и Каварадоси („Марио, Марио“), действие I от опера „Тоска“ Джакомо Пучини – „La tregenda“, действие II от операта „Le Villi“ Ариго Бойто – Ария на Маргарита от операта “Мефистофеле”. Джакомо Пучини – Ария на Каварадоси (E lucevan le stelle), действие III от опера „Тоска“ Джакомо Пучини – Ария на Мими и Родолфо (O soave fanciulla) от опера „Бохеми“ Джузепе Верди – Увертюра от опера „Набуко“ Джузепе Верди – Ария на Амелия (Ще умра, но първо в благодат), действие III от операта „Бал с маски“ Джузепе Верди – „Mercè, любими приятели… Ела роса в актива“ – Ария на Ернани, действие I от операта „Ернани“ Умберто Джордано – „Vicino a te s’acqueta“ – Дует на Мадалена и Андреа от операта „Андреа Шение“ Пиетро Маскани – Интермецо от Опера „Селска кавалерия“ Франческо Чилеа – Плачът на Федерико (Това е обичайната история на овчаря) от операта „L’arlesiana“ Джакомо Пучини – Ария на Чио-Чио-сан (Един прекрасен ден), действие II от операта „Мадам Бътерфлай“ Джузепе Верди – Бриндизи от опера „Травиата“
PRESS BG NEWS AGENCY / „През последните месеци
културният сектор на Република България беше разтресен от поредица
скандали. Тези скандали дойдоха много навреме, за да ни напомнят що е то
култура, каква е ролята на културата и защо и с какво дейците на
културата са важни, кое ги отличава от другите хора“ – с тези думи
министърът на културата Найден Тодоров обяви официалното начало на
церемонията по връчване на наградите „Златен век“ на Министерството на
културата в галерия „Средец“. Традиция стана отличията да се връчват
освен за 24 май и по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
Министър Тодоров сподели реплика, която наскоро е дочул и която
според него е в синхрон с настоящата изложба на стъкло в галерия
„Средец“ – „Душата на твореца и неговият талант са като стъкло, като
кристал – крехък, лесно чуплив. Но когато има добър фундамент, ни
осветява с призмата на всичките възможни красиви цветове и ние можем да
почувстваме всички онези светове, които хората на изкуството ни
представят“.
Маестро Тодоров каза още, че днешният ден е посветен на утрешния –
буквално и преносно. „Преди 102 години България взима решение да
празнува на 1 ноември Деня на народните будители. Защо народни будители,
кои са тези народни будители? Кому са нужни? Заспал ли е народът, че
има нужда от тях? Народните будители са именно онези хора на културата,
които не се поддават на битовизма, чиито талант пречупва светлината и я
насочва към всички нас. Народните будители са онези хора, които придават
смисъл на съществуването на нашата нация. Те осветяват пътя ни напред“,
посочи още министър Тодоров.
Той изтъкна, че не е случайно, че тези награди посвещаваме именно на
хората на изкуството и на културата, които са будителите на нашето
време; тези, заради които нашата нация няма да заспи. „Много съм горд,
че съм тук сред Вас днес, и че ще имам възможността да поздравя част от
будителите на нашето време с наградите на Министерството на културата“,
каза още министър Тодоров, преди да пристъпи към официалното
награждаване.
Ето и пълен списък на наградените:
С Награда на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие и Грамота за изключителен принос
в развитието и утвърждаването на българската култура и национална
идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са
отличени:
Красимира Колдамова – по повод нейния 85-годишен юбилей и заради големия ѝ принос към българското балетно изкуство и българската култура.
Райна Кабаиванска – оперна певица с международно признание, с огромен принос в развитието на вокалното изкуство по целия свят.
Проф. Димо Димов – за изключителния му принос за
развитието и популяризирането на българската култура и идентичност, за
основаването на квартет „Димов“, за създаването на Празници на
изкуствата „Аполония“.
Акад. Васил Казанджиев – във връзка с 90-годишнината
от рождението му и за огромния му принос към българската култура като
композитор във всички музикални жанрове, диригент с огромни заслуги към
интерпретацията и звукозаписа на български автори, педадог, възпитал
плеяда изтъкнати диригенти.
доц. д-р Костадин Кисьов – В продължение на над 40
години доц. Кисьов работи активно и всеотдайно като археолог, учен и
музеен специалист. Под негово ръководство Регионалният археологически
музей в Пловдив е един от най-модерните и представителни български музеи
с разнообразни постоянни и временни изложби.
Георги Господинов – най-превежданият и
най-награждаваният извън България български писател. Първият българин,
носител на литературната награда „Букър“ за своя роман „Времеубежище“.
Носител е на множество други престижни литературни награди в България и
Европа. Наскоро стана и Кавалер на Ордена за изкуството и литературата
на Франция. Негови стихотворения са включени в редица международни
антологии и са преведени на различни езици.
Благовеста Касабова – Изтъкнат историк, критик и
изследовател на националните литературни процеси. Автор на
документално-биографични книги. Има дългогодишна дейност в ръководството
на Съюза на българските писатели.
Калуди Калудов – за многостранната му дейност и международно признание като оперен певец, общественик, педагог.
Алцек Мишев – има забележителна международна
кариера. В книгата „Европа-Америка – Различните авангарди“, публикувана
от Франко Мария Ричи през 1976 г., Акиле Бонито Олива го определя като
един от тридесетте най-представителни художници в Европа.
проф. Людмила Дончева-Петкова – тя е сред
най-задълбочените изследователи на Ранното българско средновековие, учен
с международна известност. Повече от 35 години проучва района на
западната крепостна стена в първата българска столица Плиска. Години
наред изследва важни археологически паметници в Добруджа.
С награда на Министерството на културата „Златен век“ – звезда и Грамота за значим принос
в развитието и утвърждаването на българската култура и национална
идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са
отличени:
Самуел Финци – изявен актьор, звезда на немската театрална сцена, снимал се в десетки игрални филми.
Едвин Сугарев – Автор на стихосбирки, роман и
монографии, свързани с българската литературна история. Доктор на
филологическите науки с дългогодишна изследователска дейност, както и
ръководител на множество изследователски проекти. Един от водещите поети
на 80-те години. Народен представител в три парламента, участник в
неформални групи срещу режима на Тодор Живков. Пионер на българския
самиздат като издател и редактор.
Мая Вапцарова – Мая Вапцарова е член на Асоциация на
Българските филмови продуценти, Съюза на филмовите дейци, Съюза на
българските журналисти и Съюза на българските писатели. Член на
регулаторния орган СЕМ. Президент и главен редактор на Вестник
„Македония днес“. Има дългогодишна режисьорска и драматургична дейност,
както и работа като художествен ръководител в „Българско видео“. Автор
на редица книги. Носител на национални и международни награди
включително и награда на Министерство на културата „Златен век“.
Васил Димитров – за активната му професионална и
обществена дейност, мениджърската му работа като създател на
единственото ефирно радио за класическа музика у нас, продуцентската му
дейност, свързана с реализацията на значими концертни събития, за
приноса му в популяризирането на българската култура и изкуство.
Проф. Константин Шопов – първи директор на НУФИ
„Широка лъка“, основател на Северняшкия ансамбъл – гр. Плевен, на
първите Орфееви празници, на ДЮФА „Тракийче“, ансамбъл „Росна китка“, на
първия клас по народни музикални инструменти към НУИ „П. Пипков“ –
Плевен.
Румен Джуров – дългогодишен служител на МК, държавен
експерт с над 40-годишна работа в системата на МК, за активната му
работа в учебно-образователния и художествено-творчески процес в
националните училища по изкуствата и по културата, за внедряване на
практики и стратегии, за подкрепата за децата с изявени дарби,
разработване на нови учебни програми и методологии.
Никола Петков – сред най-уважаваните режисьори на
българския театър, с над 120 театрални постановки, сценарии за игрални
филми, носител на множество награди, автор на две книги.
Боряна Сечанова – за високите ѝ професионални
постижения на сцените в България и по света, за работата й като
дългогодишен директор на балет „Арабеск“.
Райчо Христов – по повод 75-годишния му юбилей,
съгласно решение на УС на Съюза на българските композитори, за активната
му диригентска дейност, за създаването на камерен оркестър „Орфей“,
който е сред водещите камерни ансамбли в страната.
Анита Тарасевич-Дойнова– има дългогодишна дейност
като редактор на „Читалищен вестник“ с редица литературни публикации и
авторски книги. Има престижни награди, свързани с работата и с
читалищата, както и за издадени нейни книги за деца и възрастни. Член е
на Съюза на българските писатели.
Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен и Грамота за принос
в развитието и утвърждаването на българската култура и национална
идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са
отличени:
инж. Любозар Фратев – Има активна ангажираност с
дейността на редица обществени, граждански и бизнес организации и
съществен принос в популяризирането на град Пловдив като туристическа и
културна дестинация. Дългогодишен активен член на Консултативния съвет
по туризъм на Община Пловдив. Включва се в инициативи за
възстановяването на Драматичен театър – Пловдив след пожар и създаването
на Театрален музей. Почетен гражданин е на град Пловдив и получава и
Почетния знак на Президента на Република България.
Недялка Трайкова – развива читалищна и културна
дейност като дългогодишен председател на НЧ „Постоянство -1856“- гр.
Лом. Дългогодишна учителска дейност в гр.Лом с редица награди и отличия
включително Орден „Кирил и Методий“ и Почетен знак на Президента на
Република България. Народен представител в 36-то Народно събрание.
Кирил Назъров – Дългогодишен председател на Секция
„Детско-юношеска литература“ към Съюза на българските писатели.
Председател на Читалище „Светлина“- гара Елин Пелин, председател на
литературен клуб „Димчо Дебелянов“ – Елин Пелин.
Павлина Павлова – Павлина Павлова развива активна
журналистическа дейност в Българско национално радио. Авторка е на
многобройни книги с поезия и проза, част от които са от фондовете на
големи световни библиотеки.
Димитър Стоименов – работи дълги години в архивната
сфера на различни позиции. Доказан професионалист с дългогодишен опит в
множество от дейностите, които се извършват в Държавна агенция „Архиви“,
както и в работата си в областта на сфрагистиката и картографията.
Асен Владимиров – във връзка с навършване на кръгла
годишнина и значителния му творчески и професионален принос за
развитието на българското филмово изкуство, както и във връзка с
неговата 70-годишнина и активна творческа и обществена дейност.
Надя Ботева Петрова – във връзка с нейния 60-годишен
юбилей и богатата ѝ творческа дейност като поп и джаз певица, педагог,
продуцент,както и за заслугите ѝ към българската музикална култура и
инициирането на множество национални инициативи.
Данчо Балджиев – Валди – изявен илюзионист, артист –
будител, изнесъл над 10 000 спектакъла, гостувал по цял свят, носител
на множество международни награди, в това число и на САБ – „Икар“ 2019, с
дългогодишна преподавателска дейност.
С почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос
в развитието и утвърждаването на българската култура и национална
идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са
отличени:
Бойка Серафимова – Развива дългогодишна читалищна
дейност и участие в различни културни проекти в гр.Монтана. Председател
на Областен читалищен съвет – гр. Монтана и читалищен секретар на НЧ
„Разум – 1883“ гр. Монтана.
Анна Парапунова – Има дългогодишна читалищна дейност
в община Банско. Член е на Върховен читалищен съвет към Съюза на
народните читалища. Секретар и художествен ръководител е на НЧ „Димитър
Благоев -1925“ гр. Добринище.
Петко Каневски – Петко Каневски е автор на редица
стихове, поетични книги и сборници с фейлетони. Член на Съюза на
българските писатели и е председател на Дружество на писателите „Пеньо
Пенев“ – гр. Димитровград. От 2012 год. е директор на Градска библиотека
„Пеньо Пенев”- гр. Димитровград.
Владимир Арденски – Журналист, писател и радетел на
каузата за принадлежността на българските мохамедани към българския
народ, както и същността им на българи. Работи и като репортер на
Българското национално радио. Съосновател на списание „Родопи“ – трибуна
на изява на художествено-творческата интелигенция от средите на
българите мохамедани. По негови сценарии са снимани филми за Родопите и
са излъчвани по БНТ.
Калина Канева – журналист и писател. Активен
радетел на историческата истина, както и изследовател на живота и
дейността на Н. П. Граф Игнатиев и академик Дмитрий Лихачов. Автор на
статии ,изследвания, репортажи, очерци в много списания и вестници на
български и руски език. Сценарист на документални телевизионни филми,
както и автор на фотодокументални изложби.
Данка Георгиева – Дългогодишен ръководил, който
организира, координира и контролира дейностите по провеждане политиката
на ДА „Архиви” в областта на архивното дело и управлението на НАФ,
съобразно териториалния обхват на Дирекция „Регионален държавен архив” –
гр. Бургас.
Светлана Кръстева – Дългогодишен ръководил, който
организира, координира и контролира дейностите по провеждане политиката
на ДА „Архиви” в областта на архивното дело и управлението на НАФ,
съобразно териториалния обхват на Дирекция „Регионален държавен архив” –
гр. Видин.
Иванка Гезенко – Дългогодишен сценарист на
документални филми в Българска национална телевизия. Има над 40
документални изложби, сред които две по международни проекти. Носител на
редица награди, грамоти и почетен знак от Държавна агенция „Архиви“.
Участва в изготвянето на каталози на документи. Дълги години работи в
Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий” – София.
доц. д-р Диана Стоянова – има дългогодишна
преподавателска дейност в катедра „Културно-историческо наследство и
туризъм“ при Университета по библиотекознание и информационни
технологии. Директор е на Академично издателство „За буквите“. Член е на
Изпълнителния съвет и на Общото събрание на Регионалния център за
опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под
егидата на ЮНЕСКО.
Владимир Иванов – директор на Исторически музей –
Попово от 2020 г. Под негово ръководство е завършена постоянната
експозиция на музея, която привлича широк кръг от посетители със своята
интерактивност.
С Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота
за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и
национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители,
са отличени:
Фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Ансамбълът има големи
заслуги при съхраняване на нематериалното културно наследство,
развитието на хореографията върху основата на националните традиции,
представянето на самобитния български фолклор зад граница и развитие на
международния обмен в България.
Камерен оркестър „Орфей“ – във връзка със 50-годишния юбилей на състава, съгласно решение на УС на СБК, за богатата концертна дейност на ансамбъла.
Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора – във връзка с 50 години от създаването на образователната институция.
Национално музикално училище „Любомир Пипков“ – София – във връзка със 120-годишния юбилей от създаването на училището.
Регионален етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово
– Тази година се навършват 60 години от създаването на Регионален
етнографски музей на открито „Етър“. През годините се утвърждава като
единствен по рода си музей на открито. Институцията е център за
проучване на традиционната култура на балканджиите от прединдустриалното
общество до най-новото време.
С ГРАМОТА за постигнати високи творчески резултати и
принос към българската култура и по повод 1 ноември, Ден на народните
будители, са отличени:
Калинка Стойновска – във връзка с навършване на
кръгла годишнина и значителния й творчески и професионален принос за
развитието на българското филмово изкуство.
Проф. д-р Венелин Грамадски – във връзка с
навършване на кръгла годишнина и значителния му творчески и
професионален принос за развитие на българското филмово изкуство.
Иван Коджабашев – Дългогодишен журналист и
фотожурналист. Бил е фоторепортер и секретар на множество пловдивски
печатни издания, като в. „Марица“, в. „Глас“, в. „Пловдивски общински
вестник“ и много други. Автор на няколко фотоалбума и „Пловдивски
фотоалманах“, които проследяват събитията от обществено-политическия
живот на гр. Пловдив в продължение на почти 30 години.
Гергана Михайлова – Благодарение на усилията и
нейния висок професионализъм в последните 10 години РИМ – Пазарджик
успешно печели и реализира над 20 проекта на обща стойност 1 200 000
лв., финансирани от: Финансовия механизъм на Европейското икономическо
пространство, Министерство на културата, Национален фонд „Култура“ и
Агенция за хората с увреждания. /PRESS BG NEWS AGENCY
