В Благоевград готвят зрелищен атракционен спектакъл „Карнавал на огъня“

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - ИВАН ВЪРБАНОВ - БЛАГОЕВГРАД - СОФИЯ

4 май 2026 

Задава се интересн, зрелищен и безспорно уникален спектакъл, който ще съчетае физически театър, улично атракционно изкуство, кокили, огнени акробатики.
Името на представлението, което се готви в Благоевград е "Карнавал на огъня". 
Проектът е копродукция между Драматичен театър "Никола Вапцаров", Театър на огъня и сенките Fireter, а готовата продукция се предвижда да гостува и в Симитли и Гоце Делчев.

За да се реализира новият театрален проект са нужни репетиции, а в случая и уъркшоп-лаборатория. Пламен Иванов, който е режисьор на спектакъла, провежда вече своите занимания с акткьори от трупата на драматичния театър в Благоевград. Всъщност заниманията са повече от традиционни репетиции, защото включват подготовка и шлифоване на уменията по физически театър, работа с тяло и ритъм, улично атракционно изкуство, кокили, огнени елементи и акробатични техники.

Атракциони без деца няма как да се случат. Затова към трупата севключват и малчуганите от Театралната школа към Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград с ръководител Теодор Куков. За младите артисти това е ценна възможност да бъдат част от професионален сценичен процес и да развиват уменията си в нова, динамична среда – извън рамките на традиционната театрална сцена.

КАКВО Е "КАРНАВАЛ НА ОГЪНЯ"?

„Карнавал на огъня“ е замислен като спектакъл и празник, който извежда театъра в градското пространство и превръща улицата в сцена за среща между актьори, движение, музика, огън и публика. Проектът разширява границите на сценичното изкуство, като съчетава зрелищност, енергия и живо присъствие, достъпни за широка и разнообразна аудитория.

Карнавалният принцип стои в основата на спектакъла – като пространство на свобода, образност и разрушаване на границите между сцена и публика, между традиция и съвременност, между професионално изкуство и живия пулс на града. Чрез визуални образи, ритъм и емоционално въздействие спектакълът ще търси директна среща със зрителите и ще създаде преживяване, което може да бъде възприето интуитивно – като празник на сетивата и въображението.

Предстои период на усилена подготовка, творчески експерименти и изграждане на мащабен уличен спектакъл, който нямаше как да се случи без подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване и/или разпространение – малки проекти“ 2025.

БАНДЕРАС АПЛОДИРА В МАДРИД ГОСТУВАНЕТО НА "МЕДЕЯ" И НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

 

Спектакълът „Медея“ на Народния театър „Иван Вазов“ покори испанската столица и се превърна в едно от най-значимите културни събития на сезона в Мадрид. От 30 април до 3 май трупата изигра шест представления в престижния център Teatros del Canal, като всички билети бяха разпродадени още преди пет месеца. В продължение на четири дни античната трагедия събираше на едно място испанската публика и водещи представители на европейската театрална общност.

Сред зрителите в последната вечер беше световната кинозвезда Антонио Бандерас. Актьорът, който развива мащабна театрална дейност със своя Teatro del Soho в родния си град Малага, не скри възхищението си от професионализма на българската трупа и лично отправи комплименти към артистите за тяхното представяне.

В разговор с директора на Народния театър Васил Василев двамата обсъдиха възможности за бъдещи съвместни проекти и творческо сътрудничество между двете институции. Сред официалните гости на събитието беше и голямата испанска звезда Хавиер Камара, който също поздрави екипа за високата класа на постановката.

Режисьорът на „Медея“ Деклан Донелан лично проследи гастрола и благодари на целия екип на Народния театър за отдадеността и професионализма. В образа на Медея е Радина Кърджилова, а актьорският състав на постановката включва още Велислав Павлов, Валентин Ганев, Асен Данков, Явор Вълканов, Стелиан Радев, Вяра Табакова, Радена Вълканова, Жорета Николова, Стефания Колева, Елена Иванова, Надя Керанова и Ана Пападопулу.

„Една прецизна и вибрираща Медея“, написа авторитетният испански вестник „Ел Паис“ (El País) в ревюто си за спектакъла. Критиката подчертава „мощното присъствие“ на Радина Кърджилова, сравнявайки я с легендарната испанска актриса Лола Гаос, и отличава Велислав Павлов като „харизматичен и самонадеян Язон“. Изданието обръща специално внимание на трупата на Народния театър, определяйки я като състав с „дълбоки корени“, чиято игра е изпълнена с „чистота, енергия и съвършенство“.

„Успехът в Мадрид е поредното доказателство за международния авторитет на Народния театър и способността на българското театрално изкуство да говори на универсален език, печелейки сърцата на световната публика“, каза Васил Василев.

„Медея“ на сцената на Народния театър можете да гледате на 18 юни.

"ДЪЖДЪТ ОСТАВЯ СЛЕДИ" - НАЙ-НОВИЯТ БГ СЕРИАЛ В ЕФИРА НА NOVA ОТ 27 МАЙ

РЕПОРТЕРСКИ ХРОНИКИ - 4 МАЙ - СОФИЯ - 

„Дъждът оставя следи” - Най-новият български сериал  започва на 27 май по NOVA.

Криминалната поредица от шест епизода е вдъхновена от едноименния роман на Александър Чобанов и ще върне зрителите назад във времето, за да разкаже за мрачна тайна, скрита зад стените на Рилския манастир. 

В търсене на истината ще се впуснат двама разследващи полицаи, в чиито роли ще влязат Герасим Георгиев - Геро и Христина Джурова. Персонажите им ще се сблъскат със загадъчно престъпление в Рилския манастир – място, в което тишината е натежала от векове, а тайните са дълбоко скрити. Случаят, който среща двамата следователи, постепенно излиза извън рамките на престъплението и ще ги изправи пред собственото им минало и дълбоки страхове.

“Няма нищо скрито, което да не бъде разкрито, нито тайно, което да не бъде известено” – този библейски мотив пронизва цялата история, в която всяка истина има своята цена и не всеки е готов да я плати.

Към актьорския състав на криминалната драма се присъединяват още Ана Пападопулу, Марин Янев, Георги Иванов, Стефан Къшев, Йордан Биков и Васил Панов.

Зад камерата застават утвърдени професионалисти в българското кино и телевизия - продуцентът Александър Христов (Albion Films), сценарният екип начело с автора Александър Чобанов, Владислав Тинчев, Лило Петров, Ивета Ставрева и Росен Йорданов, които са работили още по успешните сериали „Дяволското гърло”, „Отдел Издирване”, „Майките” и „Под прикритие”.

Режисьори на сериала са награждаваните творци Кристина Грозева и Петър Вълчанов, носители на десетки международни отличия. Музиката към проекта е поверена на Симеон Едуард.

/Репортерски хроники/

ПОЕТИЧНА ПРЕМИЕРА В КОЛИБРИ: ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ ЧЕТЕ АЛЪН ГИНЗБЪРГ

 

}

ТЕКСТ И СНИМКИ: ИВАН ВЪРБАНОВ
Статията бе публикувана първо в PRESS BG NEWS AGENCY

Издателство „Колибри“ излезе с изключително красиво произведение на изкуството – така можем да наречем полиграфското бижу, което издателството премиерно показа на стилно събитие на 30 април в уютното арт пространство за кино, литература и изкуства – Casa Libri.

Става въпрос за книгата „Вой и други стихотворения“ на Алън Гинзбърг. Преводът е на Владимир Левчев от оригинала на „Вой“ на пишеща машина с поправки на ръка (1965 г.). Изданието е двуезично, много красиво оформено, дизайнът е неповторим в синя тоналност, съдържащ и снимки, факсимилета и ръкописи.

Представянето на новото издание на емблематичната поема „Вой“ от Алън Гинзбърг със сигурност остава в литературния сезон като едно от най-значимите събития. Вечерта бе посветена на стогодишнината от рождението на поета, който промени лицето на американската литература и даде глас на „най-добрите умове“ на своето поколение.

Гласът на бунта в нов превод

Издателство „Колибри“ съживява мощната енергия на Гинзбърг чрез превода на поета Владимир Левчев. За него това не е просто работа по текст, а дълбоко лично пътуване. Левчев, който е познавал Гинзбърг лично и е преподавал в САЩ, успява да пренесе на български характерния дълъг стих и „джазов“ ритъм, които правят поемата толкова въздействаща.

По време на представянето Левчев сподели спомени за срещите си с Алън Гинзбърг и подчерта, че „Вой“ не е просто исторически артефакт от 50-те години на миналия век. Тя остава плашещо актуална със своята критика към материализма, „Молох“ на модерната цивилизация и търсенето на духовно освобождение. А и поетичният език на Гинзбърг е толкова жив и стъписващо актуален, сякаш авторът му е наш съвременник, а не представител на бит поколението, което честваме днес, 100 години по-късно.

Вечер на поезия и спомени

Събитието събра изключително елитна и подбрана публика от ценители, академични представители, литературни дейци и критици, които в ДНК-то си носят онази почит към бит културата, бунтарството и симпатия към стилистиката на Гинзбърг и неговия шокиращ, суров и често циничен за стандартите на официалната литература език.

Владимир Левчев говори дълго, като разказа свои спомени от срещите си с американския поет. Акцент на вечерта бе четенето на откъси от поемата, при което залата притихна пред суровата откровеност и пророческия плам на текста. Двуезичният формат на книгата позволява на читателите да сравнят оригинала с българската интерпретация, усещайки всяка нюансирана емоция.

Силвия Вагенщайн, главен редактор на издателство „Колибри“ пред PRESS BG NEWS AGENCY:

„Тази книга има много специална история. Това е трето издание. Първото е по време на социализма, под девиза „Критика на капитализма“. Следва едно издание на „Колибри“ през 2006 година. И сега идва третото, с което отбелязваме 100-годишнината на Гинзбърг. Мисля, че има голям интерес от страна на ценителите и публиката. Преди да се захванем с този проект, проверихме в антикварните книжарници дали книгата я има. И установихме, че там не може да бъде открита нито една бройка. Това говори много за значението на книгата, а и безспорно онези, които я притежават, не искат да се разделят със своето копие и не я продават.

Заявки за представяне на книгата има от много места в София и страната, интересът е много голям. Всички сме белязани от този битнически период, това е големият скок в литературата и модернизма. Затова и ние го усещаме не като нещо старо и вехто, а като нещо наше. Инициативата дойде от Владимир Левчев. Ние не сме пипали издателски нищо в книгата, тъй като тя има стойност поради това, че е дело на непрежалимата Яна Левиева. Това си е произведение на изкуството. Книгата е двуезична, английският текст е в синьо. Не е силно да кажем, че това е един полиграфски шедьовър. Читателите ще намерят на страниците рисунки на Гинзбърг, тя ги е разиграла по много артистичен начин. Изданието е едно малко бижу.“

Защо „Вой“ е важна днес?

Когато „Вой“ излиза за първи път през 1956 г., тя предизвиква съдебен процес за неморалност, който се превръща в символ на битката за свобода на словото. Днес, в ерата на дигитално пресищане и социална изолация, стиховете на Гинзбърг звучат като необходим призив за автентичност и човешка свързаност.

Новото издание на „Колибри“ е не само ценен колекционерски предмет, но и мост между поколенията. То ни напомня, че поезията може да бъде оръжие, молитва и, преди всичко, вик за свобода.